Месечен архив - юни 2016

Share the Sun #Барселона #7watta #GoalZero

Има един момент на емоционално състояние, който на модерен език наричаме “burn out”, а именно, когато изгубим вдъхновение и интерес към всичко, което ни заобикаля и сме в режим на апатия. Аз го свързвам с прецакана батерия на мобилно устройство. Зареждаш я на 100% и изведнъж си на 1% без особена консумация.

Решението – Replace the battery or recharge it anywhere.

Как се тръгва ли? Без много мислене. Взех решение бързичко, с лек ултиматум от приятел “Имаш 1 минута да кажеш дали тръгваш с нас, защото сме на бутона buy tickets”. Ръчен багаж, в който да събереш най-важното – смартфон, iPod, външна батерия, портативен соларен панел, портативна колонка, четка за зъби, няколко чифта чорапи, бельо, 3 “парцала” и жажда за нови приключения.

А когато кацнеш в Барселона, тя не те чака и не те пита дали искаш да си починеш след полета, да си провериш мейла, защото сигурно работата си я носиш пак със себе си или дали си готов/а – Барселона те иска Сега и Веднага.

Ден първи – сутрешно кафе и Vamos! към забележителности.

1

В интерес на истината там потока от щъкащи хора с туристически карти, ръчни куфари, скейтборди, търговци на сувенири и танцуващи хора те засмукват като вакуум. Красивите сгради с невероятна архитектура, малките улички с площадчета навсякъде, заведения и барове – истински панаир на удоволствие и пищните цветове. Барселона ни посрещна с празник на града и танцуващи хора по улиците. Ако си мислите, че можете да устоите на фестивалната музика и да не затанцувате на момента, значи реално или не ви се е случвало да попаднете на такава луда фиеста или сте дръвчета. Дори те биха затанцували 🙂 . Заклевам се, че исках да снимам всичко, естествено за личния си архив. Специални благодарности на моят любим соларен панел Nomad 7 и външната ми батерия Guide 10 Recharger, които не веднъж спасиха живота на телефоните и камерите, които носехме с нас.

Ден втори – в Барса от момента, в който се събудиш и си разтъркал очи, знаеш, че искаш да излезеш от апартамента и отново да се слееш с живота и предизвикателствата на новото място.

2

Постоянно си Lost in translation (за съжаление не говоря испански, а каталонски още по-малко), обаче като кажеш Hola! и почти си успял да си поръчаш сангрия или усмивка от местните хора. Всъщност на никой не му прави впечатление, че си “пришелец” – местните са свикнали да общуват с всякакви жестове. За малко да си закупя трева по този начин, без да разбера, че го правя 🙂 .

Нещо, което наистина ме впечатли и ме накара да се почувствам като в приказка – архитектурата на Антони Гауди. Усещането например за парка Гуел е, че си в приказката Хензел и Гретел и всеки момент ще изскочи вещицата, за да те покани на чай и сладки в някоя от къщичките, намиращи се в самия парк. Трябва да се види, затова няма да прилагам снимков материал.

Направи ми впечатление “уличния начин на живот” – много свежи хора навсякъде по улиците, които пееха, свириха на китара или слушаха музика. Запалих се много по испанския рап и всяка вечер си пускахме музика на колонката ми, докато съзерцавахме всичко около нас.

Ден трети, четвърти, пети, шести – не се спряхме.

3

Музея на Пикасо, продължихме с къщите на Гауди, возехме се на лифт и не разбрахме как се случва да излезеш в 10:00 и да не разбереш как е минало времето, в което часовника ти показва 01:00. Барселонета се препоръчва много – време да си починеш от обиколки и забележителности и да се насладиш на пълен релакс. Там е задължително да имате музика с вас и колкото се може по-силно да се чува, защото амбулантни търговци облъчват агресивно с оферти – плажни шалтета, масаж, бира, вода, мохито и всякакви екстри.

Ще обобщя най-важните неща, които носих със себе си в Барселона. Всичко се побира в ръчен багаж. Не забравяйте, най-важни сте Вие и емоцията, всякакви излишни допълнения натежават:

– Удобна раница, тип “мешка” – оказа се, че аз нося точно такава и тя е адски актуална и практична;

– Удобни обувки – много се сближих с моите New Balance – ки 🙂 разделих се с тях само в леглото;

– Смартфон, power bank, камера, портативен соларен панел – ако искате да имате спомени от Барселона, не забравяйте, че тези неща са взаимосвързани, електрически контакт трудно се намира в движение;
– Външна колонка – само едно ще кажа “Музиката прави с мене чудеса, кара ме на високо да летя, всеки път”;

– Добро настроение, приятна компания и слънчеви очила.

В заключение ще кажа, че след пътуването състоянието на моята вътрешна батерия е “Battery full”.

 

Автор: Нина Делова

Goal Zero Solar на експедиция до Хималаите

Всяка експедиция до далечна дестинация започва с набелязана цел, група ентусиасти, професионална екипировка, сигурно оборудване и удобни обувки (ако имате и плетени чорапи от баба ще имате гарантиран успех).

Експедицията до Хималаите, връх Шиша Пангма 8013 м, Тибет; Ули Щек “Швейцарската машина” – Goal Zero Ambassador и други верни другари планинари.

За цели пет седмици ние бяхме шестима човека, напълно достатъчни един на друг, на отдалечено място, като базовия ни лагер се намираше на 5250 м под Южната страна на Шиша Пангма в Тибет, Хималаите (бел. ред. – един от четиринадесетте в света осемхилядници, които още не е изкачван от българин, но се очаква това да се случи скоро).

Ueli Steck and David Göttler inside their basecamp tent getting ready to eat during their climbing expedition to the 8000 meter peak Shishapangma, Tibet

Целта на експедицията ни беше създаване на нов маршрут на 2000 метра от южната страна на Шиша Панга. Една много важна потребност по време на такова пътуване е независимото захранване за всичката многобройна техника, която е необходимо да се носи, за да се осъществи успешна експедиция и да се поддържа надеждна комуникация с екипа. Ако това оборудване ни подведе или не го носим със себе си ние можем и да не осъществим крайната си цел. За това захранването, което придружава екипа ни е на Outdoor компанията Goal Zero, определена на пазара като най-добрата фирма за захранващо оборудване за места с липса на локално електричество и комуникация.

Техниката, която носехме със себе си и ни беше нужна за тази експедиция е наистина впечатляваща:

6 Phones;

3 Watches;

2 MacBook Airs;

11 Sony a7 batteries;

2 Sony RX100 batteries;

2 Lumix camera batteries;

2 Nikon cameras batteries;

2 Petzl headlamps;

2 tent lantern/ lighting systems;

2 Kindles;

1 iPad;

1 iPod;

А захранващата соларна техника беше избрана най-старателно и прецизно, за място, където електричеството липсва и за проект, който не може да търпи провал или грешка.

Соларни панели Goal Zero:

3 x Nomad 7 Plus (за малки устройства, смартфони, часовници, челници, Kindles);

1 x Nomad 100 (най-добрият и мощен панел за зареждане на генераторите Yeti);

2 x Nomad 20 (за зареждане на преносимите захранвания Sherpa);

patitucciphoto_3

Преносими захранвания Goal Zero:

2 x Yeti 150`s (главна станция за зареждане);

2 x Sherpa 100`s (за компютрите и гледането на филми);

1 x Sherpa 50 (за палатката с кухнята);

Множество Flip 10 и Flip 20 (за зареждане на телефоните ни по-време на движение);

1 x Venture 30 (за всякакви нужди и за резервно захранване на камерата на Patitucci);

Бяхме се определили като абсолютни консуматори на електроника, която постоянно се използваше на максимум, както в работен режим, така и за развлекателни цели, сблъсквайки се с лошото време, което често ни караше да сме сплотени в нашия базов лагер и да търсим развлечение. Ние ползвахме соларната енергия на принципа на електричеството вкъщи, само с разликата, че всичко е независимо и свободно за употреба.

Това е нашата трета експедиция в Хималаите и ние за пореден път разчитаме на Goal Zero, защото имаме големи изисквания и очаквания, за да сме успешни.

 

Източник: www.patitucciphoto.com/

Снимки: PATITUCCIPHOTO

Краси “Майко мила” презарежда батерията с Flip 10 Recharger

Ако и вие сте от хората, които живеят с телефона си и не го пускат почти за нищо на света, със сигурност знам колко прецакани се чувствате, когато батерията му умре баш в най-интересния момент. Естествено, като на всяка жена, и моята чанта е пълна с какво ли не и вероятно ще си кажете, че нищо не ми пречи да пусна и едно зарядно вътре, но да знете, че грешите.

Първо, не искам непрекъснато да мисля къде ми е зарядното и да ровча из бездънни чанти, за да го търся – и навън, и вкъщи. Второ – не мога да го използвам навсякъде, като например по средата на улицата, във влак, автобус или на планина. Трето – дори и да съм в заведение, където евентуално има контакт, той ВИНАГИ е в най-отдалечената от мен точка (например, зад бара) и реално пак се оказваш разделен с безценния си другар, оставяйки го, едва ли не, на произвола на съдбата.

Затова, когато мъжът ми (който, горкият, е наясно, че жена му е пристрастена към интернет) се върна една вечер и каза – „Имам подарък за теб!“, и ми връчи преносимото зарядно, се зарадвах така, както други жени биха се зарадвали на обувки, чанти и всякакви подобни глезотии. Защото, за човек като мен, който е неразривно свързан с телефона си, и искрено страда, виждайки червения надпис 2% на дисплея, това зарядно е страшно попадение!

"Майко мила" презарежда с външна батерия Flip 10 Recharger

Естествено, наложи ми се да го ползвам още на следващия ден, когато се оказах на сенчеста пейка със спящо дете – какво по-хубаво да правиш в следващия един час от това да ровчиш и четеш безобразно интересни неща през телефона! При други обстоятелства бих се изяла от яд, но сега просто извадих преносимата батерия, включих я и потънах в обичайната си дейност. Имам Galaxy Note 3, който е достатъчно голям и мощен, но Goal Zero Flip 10 се справя чудесно – от 0% вдига на крака батерията му до почти 70%!

Преносимата батерия се зарежда през USB порт (или соларен панел) и има индикатор за нивото на зареждане. Освен това е красива (моята е синя), малка – може да се събере в джоб, портмоне или в каквото там си носите ключовете и другите ценности, и най-важното – изключително високо качество е, което гарантира, че телефонът ми е зареден сигурно и няма опасност за батерията му.

Така че, с две ръце препоръчвам Goal Zero Flip 10 и, за да не цепя съвсем от женската си природа, ще добавя, че искам и червена, за да си ги сменям! (хаха, шегувам се)

Автор: Красита “Майко Мила”