Месечен архив - ноември 2019

По скалата “Нагоре”

Хей, Ти!

Точно ти, който започваш да четеш моя разказ.

Искам да те кача по скалата, нагоре с мен.

Готов ли си?!

Да започваме…


Първа стъпка – НАГОРЕ

Всеки човек избира начина, по-който да живее. Важното е да му пасва на душата, да го зарежда, да го освобождава и да го прави щастлив. Със сигурност това всеки го знае, обаче трябва и да се изживява. Моите предизвикателства в последно време са екстремните и сигурно затова понякога ме наричат “Диване”.

Ами да ви кажа нещо. Всеки има вътре в себе си едно такова същество, важното в да му отвори вратата и да го пусне навън.

 

 


Втори разкрач

Интересно е човек да се провокира от време на време.

Ефектът е зашеметяващ, защото тогава се запознаваме с едно ново Аз. Колкото се може по-често, а най-интересното е да се прави навън. Да има пространство, широчина, където е живата енергия – огън, въздух, земя, вода.

 

 


Трето набиране

За пръв път казах “ДА” на идеята за скално катерене, когато един от нашите седемватови герои, Чичо Митко, ми пусна камъчето, че било много яко. Ентусиазма ми избърза да отговори преди мен “Навита съм”, пропускайки факта, че всъщност истински се страхувам да го направя. Дълго време поддържах това настроение, докато случайността не дойде в Пловдив, където се намирам случайно и аз.
Скално катерене в Пловдив и тест на еспадрили Boreal (събитие, организирано от яките хора от магазин “Стената”и колеги)

GPS: 42.14227,24.73751
Дата: 16/11/2019
Часово време: половин айляшки ден до смрачаване.


Четвърти захват

Някои хора започват с катеренето в зала. Не мога да кажа кой вариант е най-добрия за теб, обаче ако си решил да опиташ, най-добре е да намериш подходящите хора. Моят първи път се случи на открито, а Альоша ме гледаше втренчено. Добре де, гледаме малко встрани, но да кажем, че все пак това е разказ и поне веднъж мога използвам хипербола.

Денят се очертаваше да бъде прекрасен и слънчев. Идеално време за катерене навън, а аз усещах едно такова силно напрежение и вълнение. 

Много ватове бяха. Енергията ми препускаше в галоп, а аз се стараех да я обуздая. Имах план, с който да саботирам себе си евентуално, ако страхът надделее. Напънах се яко – тичане в парка, каране на колело, обядвах доволно и тръгнах веднага към мястото. Като казвам, че ми беше страшничко, признавам си, не се шегувах. “Пуста му младост не се трае” и щом душата иска, тялото ще се напъне.


Пето издърпване нагоре

И ето ме на терена. Маршрутите за катерене бяха четири, със степен на сложност между 5-6та категория. Нямаше празно място, а хора-котки се катереха смело нагоре. Красота!
Всичко изглеждаше супер, както и моите първи учители – усмихнати до уши.

Кипеше пара от адреналин във въздуха и картинката беше луд умора няма. Ванката от “Стената”, нахилен ми каза, че съм следващата и чак ми стана неудобно да му откажа. Оказа се, че ще съм последния катерач, не мохикан.

Мисля, че тогава влязох във филма “Бързи и яростни” , търсейки моите еспадрили за катерене. О, Боже. Няма такова неудобство. Вторите ми бяха точни и в любимите ми цветове – черно и зелено, цветовете на Boreal+оранжево и на Goal Zero (продуктово позициониране – позволено!). Отбелязвам само, че еспадрилите трябва да ти стискат. Всичко е наред, забравяш за това, в момента в който си вече на скалата.


Шеста крачка встрани

Срещах се със Стената и закатерих нагоре.
Има един момент в който човек спира да мисли, и започва да действа. Най-добрата формула да направиш нещо, пък макар и да се изхлузиш надолу. Катерих се нагоре и въобще не мислех за пребиване. Усещах скалата и не исках да я пускам.
Беше ми ново и щастливо.
Слушах напътствията на Ванката и в същото време следвах инстинкта. Мога да кажа, че определено беше уникално вълнуващо. Учудих се, че гледах надолу и не ме е страх. Толкова много се зарадвах, че еуфорията ме спря малко преди да стигна до върха. Като казвам спря, потвърждавам с точност – направо замръзнах, сковах се и останах на място.
Толкова силно усещане.
Това беше момента в който реших да се пусна надолу. 
На Земята се случи нещо, което ме изненада.

От мен излезе силен вик.

Мисля, че тогава изпуснах Лъва от клетката 🙂 . Оказа се щастлив.


Седмо отпускане

В живота всяко движение е правилно. Може да катерим нагоре, леко в страни, малко наляво, после на дясно, а понякога дори и слизането надолу се оказва много интересно.

Това беше моят първи катерачески цъфтеж.

Препоръчвам на всеки, който се чуди дали да го направи, да се убеди сам.

Честито! И ти също се качи по скалата!

 

 


И тук ще завършва разказа си с благодарности и усмивки към всички хора, които бяха там и изживяхме това заедно.

Бени и Ванката от магазин “Стената” – главни виновници, че това се случи. Хора, с кауза за навън, планинари.

Дони и Момчил и прекрасните момичета – планинари, катерачи, весели хора.

Чичо Митко – катерач, защитник на животните и природата, деен във всякакви каузи

И на себе си, че наритах този страх.

Благодаря и на Скалата, беше уникално изживяване. Искам пак !

П.П.

Натъртих леко колената.

Да си знаем всички “Юнак без рана не може”. По този повод ударението на първата дума в заглавието е подвижно.

 

Автор: Нина Седемватова