Блог

22 ное. ТОП!

Дишане без налягане с Дойчин Боянов; Елемент Въздух; Project Квинтесенция

Снимка от личния архив на Дойчин Боянов – главно планинско било на планината Тангра, остров Ливинстън, с гледка на заден план континента

Здравей, Дойчин ! Хванах те с Квинтесенция и с елемент Въздух 🙂 Как си, какво правиш в момента, как минава деня ти?

Здравей! Тъкмо се прибирам от Рила, където бях на лагер със студентите. Благодаря за поканата и вниманието! Схващам идеята въздух, вода, земя и огън, но ме забавлява моята роля да започна с въздуха, понеже от всичките в алпинизма най-много ми е липсвал именно той.

Истина ли е, че преди време си се влюбил в твоята съседка, планината Витоша и тя е била отправна точка по пътя ти нагоре към още по-високи планини? Щастлив ли се чувстваш от така стеклите се отношения между теб и нея?

Витоша ме е съпътствала в целият ми живот. Считам, че любовта към природата и приключението дължа на нея. Но влюбването стана по-късно. Отначало я използвах за игри, после за тренировки и чак сега истински й се наслаждавам и ми липсва. В този ход на събитията Тя ми е дала всичко и мечтите и силата и любовта. Тя е тази, която е формирала у мен зависимостта да търся кривата в хоризонта и да тръгвам с цялото си любопитство към нея.

Доколкото разбрах, ти си преминал през специализиран курс на обучение, преди да вдигнеш нивото на катерене и надморските височини. Завършил си също така НСА, което си е висока летва. Това на мен ми говори, че си се отдал на твоята професия, която въобще не е типична и си проявил абсолютна сериозност и целенасоченост. Смяташ ли, че има суета в днешно време в алпинизма и това ли е причината да има все повече инциденти по пътя към върховете според теб?

Суетата е едно от качествата на алпинистите. Така именно избират и своите цели в алпинизма. Всички алпинисти, които познавам приличат на върховете, които са качвали! Наблюдавам днес много хора, които искат тази хубост, но без да поемат рисковете и ако може това да се случи веднага, че дори надуват балона с претенции за рекорди. Това на мен не ми пречи, но не считам, че се занимаваме с една и съща дейност. Няма и да заприличат на върховете, които си купуват, защото алпинизма предполага способност да се решават проблеми, а това зависи от личният опит. Всички наблюдаваме огромни опашки от хора към върхове като К2 и Еверест, но почти никой от тях не е способен да продължи и два метра след края на фиксираното от водачите въже. В този ред на нещата логично изниква въпроса: На кой му е дотрябвал такъв алпинист? Считам, че и тук към олицетворението на човека стоящ на върха, паразитно се закача образа на нещо, което експлоатира идеала и съсипва образа. С инцидентите нещата стоят по различен начин. Аз откривам два важни нюанса, които са с различен произход. От една страна тези, които се изправят пред нерешени проблеми, въпреки всестранната си подготовка, винаги ще бъдат изложени на рискове, които произтичат от неизвестността, пред която са се изправили. Но това са и хората, на които дължим отместения хоризонт, защото дори и често със злата си участ, която са имали, ние добиваме опита и познанието и така сме вече по-успешни. Другият случай е свързан с големият брой практикуващи, който по пътя на елементарната аритметика води и до по-голям брой инциденти. Ако към това се добави и липсата на необходимият опит, то вече говорим за надежда единствено в късмета.

За мен всяка планина е живо същество със собствен характер и преди време, когато посещавах всекидневно Витоша на закуска, за да спортувам, я оприличавах на гостоприемна девойка с благ характер. Точно в противоположния смисъл коя е най-страшната планина с която ти си се срещал и има ли причина да е така?

Хората винаги имаме за отправна точка себе си, що се отнася за околния свят. Възприемаме нещата според нашите възможности и имаме способността да им придаваме образ чрез който да общуваме с тях. Никога не съм се срещал с грозна планина. Всичките са съвършени и това е основната причина да се стремим към тях. По този начин ни променят личните мащаби, защото са огромни, по този начин ни въздействат естетически, защото са красиви, по този начин ни правят силни, защото са трудни. Всичко това имаме от тях! Най-страшната планина до този момент за мен бе Нанга Парбат. Това е един гигантски планински масив Хималаите, натоварен с много човешки съдби. Наречена е „Планината убиец“ и е вероятно от най-трудните върхове за изкачване не само поради сложният си релеф, но и именно поради многото трагедии, които са се случили по нейните склонове. Всичко това ми е въздействало по чудовищен начин, като повиши предизвикателството от изкачването в пъти повече. Това е и изкачването, което ми е доставило най-голямо удовлетворение.

Снимка от личния архив на Дойчин Боянов – премиерно изкачване на връх “Левски” в Каракорум, Пакистан , когато върха получава своето име по планинарското правило “който стъпи първи -той кръщава”

Все повече алпинисти се насочват към високите върхове с амбицията да направят безкислородно изкачване. Каква физическа подготовка е нужда затова, какви са твоите тренировки, спазваш ли някакъв хранителен режим , въобще как се грижиш за твоето тяло или просто така си роден?

Безкислородното изкачване е въпрос отнасящ се за осемхилядниците и то предимно за Еверест. Той, спрямо останалите е почти 9000 м. Това предполага много продължително изкачване в зоната над 8000 м. не само в щурмовия ден, но и ден преди това, а често и ден след това. Повечето от останалите 13 върха са изкачени без кислород още при първото им изкачване преди вече 70 години. Ако разглеждаме въпроса на брой изкачвания и колко от тях са без кислород ще видим, че са нищожно малкo. За физическата подготовка не мога да отговоря в рамките на това интервю. Мисля, че постиженията във алпинизма, а и върховите постижения в спорта се дължат основно на психологическата подготовка. За всяка висока цел се налага човек да живее според нея. За мен улеснение винаги е било, че аз съм мечтаел за тези върхове, което обяснява и голямата ми мотивация за тях. Относно храната въпроса стои доста по-просто, защото в алпинизма ядеш това което има и ядеш когато има. Да не разочаровам някой, но не съм веган, нито вегетарианец. Интересно е обаче как се променят вкусовите възприятия и изисквания на височина. Това произхожда от промените в организма от физиологична гледна точка. Темата е също толкова обширна както тази за спортната подготовка. Що се касае до височинната поносимост, тук вероятно нещата са извън сферата на нашето влияние, защото се счита медицински аргументирано, че тук има генетична предопределеност у някои и непоносимост у други. Разлики, които се проявяват на височина и е невъзможно или недостатъчно да се повлияят от предварителната подготовка.

В много хроники съм попадала на нещо интересно, което ме човърка отвътре и искам да знам. Явлението “гласове над 7000 метра височина” истина ли е, има някакво научно обяснение или планината пази своите тайни… Как си го обясняваш ти и случвало ли ти се е на теб?

Гласовете над 7000 метра бихте могли да чуете и у дома, ако намалите притока на кислород до мозъка до степен, в която той неможе да функционира нормално. Така е и с хората страдащи от различни умствени заболявания. Ние ги отчитаме, но те не! Страдащата нервна система вижда образи, които са нереални, предприемаме действия, които са неадекватни за ситуацията и при всичко това сме естествено лишени от представата, че правим нещо нередно, защото това са условията при, които работи мозъка ни в този случай. Поради тази причина аз нямам спомен да съм изпадал в подобно състояние.

Снимка от личния архив на Дойчин Боянов към връх Фризланд, остров Ливингстън, Антрактида

Има хора, които тръгват на преходи в природатата едва ли не по домашно облекло. Кажи ми каква е твоята екипировка и какво носиш в раницата си? Буквално ми е интересно има ли животоспасяващи задължителни помагала, като изключим вода и храна, които си ги знаем.

Да! Из нашите планини е често виждано туристите да се движат все едно са телепортирани от някой мол. На Витоша, например поради директният достъп до високата част на планината от центъра на града, може да срещнете някой, който не предполага, че в планината и климата и метеорологията са различни от градската среда. При експедициите, като организационна форма е по-различно, защото там и целите и участниците предполагат или спортна или научна цел и се очаква да са наясно с условията. Екипировката винаги се определя от целта и никога не е една и съща, но има неща, които не ми излизат от раницата и при няколко часов излет до дома ми. Това са: бинт, челник, швейцарско ножче, компас, бъф. Обичайно се търкалят и няколко бонбона. Винаги взимам връхна дреха, дори и ситуацията да не предполага подобна нужда, както и шише с вода. С облеклото ми е по-лесно, защото почти нямам дрехи, които да не са за планина.

Аз съм човек, който е на мнение, че качеството е важно и когато човек се занимава със сериозна спортна дисциплина, е важно да използва качествени брандове, защото те гарантират, че ще издържат зор, студ и мъка. Кой за брандовете на които ти се доверяваш?

Опита който имам е, че няма търговска марка, която изцяло да задоволи изискванията ми. Дори в облеклото различните компоненти са от различни марки. Обичайно ползвам термо бельо на The North Face, полар на Montane, яке Berghaus,панталон The North Face, комбинирана пухенка с прималофт на Milett,обувки La Sportiva и Salewa. Май изброих почти всички представени марки на нашия пазар, без да представлявам никоя от тях. Понякога се налага да преправям някои от тях.

Снимка от личния архив на Дойчин Боянов с деца от с.Асколе, Балтистан, Пакистан на която ясно се вижда, че дрехите не правят човека, делата го правят Човек 🙂

Дойчин, представи си, че живота ти една година е плътно на стол зад бюро с работно време … Как се виждаш в тази светлина ?

Парадоксалното е, че дори имам постоянен трудов договор, имам бюро, а работното време ми е ненормирано. Последното издава и естеството на работата ми, която истински обичам. Като служител на Национална Спортна Академия съм бил командирован на редица от моите експедиции из планините по света. Бюрото ми е почти ново, а стола без следи от използване 🙂 Иначе считам, че живеем точно живота, който можем да си представим. Вероятно някои неща от моя изглеждат романтични и привлекателни за някой друг, но почти е сигурно, че същият не може да живее по моя начин и не би получил удовлетворението от това. В работата, която имаме най-важното е да чувстваме удовлетворението от това, което вършим.

Имаш ли някаква лична кауза, която искаш да споделиш с мен/нас и търсиш ли ново вдъхновение там, където си?

Не! Не се възприемам като водач, който създава модели на поведение и проповядва каузи. Никога не съм търсил вдъхновение. Незнам как се търси вдъхновение. Вдъхновението ме е откривало до сега. Вярвам в естественото развитие на нещата и залагам само на неща, които един ден да мога да разкажа от първо лице!

Застъпването на Дойчин Боянов като елемент “Въздух” в творческия ми проект “Квинтесенция”се оказа най-добрия Планински въздух, който можех да поема, захлупена от рутината на ежедневието, която все повече ме задушаваше и обременяваше …Понякога се случва така, че приключенския дух се заклещва в ужасно тясна бутилка на която тапата е толкова силно затегната, че дори и най-силните напъни отвътре навън не дават никакъв резултат.

Спасението, Драги ми Читателю, е твоето, моето, нашето въображение, което е свободно да ходи където си ще, а разговора ми с Дойчин ме отведе до 8849 метра надморска височина, чак до Еверест.

Keep climbing to the top, Bro 🙂

Нина Седемватова

От stanimir Алпинизъм, Планини, Интрервю, Квинтесенция алпинизъм, Дойчин Боянов, планина 0 Comments Прочети >

11 ное. ТОП!

Изкуството да се гмурнеш дълбоко с Ина Димитрова и Вода – част втора

“Изпразни ума си. Бъди безформен като вода. Когато налееш вода в чаша, тя се превръща в чашата. Когато налееш вода в чайник, тя се превръща в чайника. Когато налееш вода в бутилка, тя се превръща в бутилката. Водата може да тече или да се разлее. Бъди вода, приятелю ”

Когато поканих Ина да се включи в “Квинтесенция”, исках да реализирам идеята ми за завладяващ проект, с който да погъделичкам в четири посоки приключенския дух на всеки човек, който се докосне до него.

Драги ми, Читателю ! В основата на всичко си ТИ и твоето въображение, което може да те отведе надълбоко, нависоко, навътре и да те възпламени да осъществиш мечтите си, без значение колко немислими са те, колко упорит труд и здрави нерви ще ти коства това и колко хора ще излязат на пътя ти да ти кажат, че не можеш.

За силния дух, за дисциплината, за водата и за професионалната екипоровката с Ина Димитрова …

Ина, съществува ли понятието спортна злоба в дайвинга ?

Първо, техническото гмуркане не е състезателна дисциплина, второ през живота си не съм изпитвала спортна злоба. Техническото есктремно гмуркане се равнява по трудност и сериозност на алпинизма и изкачването на 8-хилядници – една самотна сцена, на която се качваш или слизаш веднъж, най-много два пъти в живота си, пред невидима публика и глухи аплодисменти и просто си казваш – ДИШАЙ и ЖИВЕЙ В МИГА, защото после може и няма !

Добре, а кое е най-важното умение, което тялото ни трябва да овладее за гмуркането?

ДИ-ША-НЕ-ТО ! Онова нещо, което ни свързва с живота и с онзи “Източник”, от който идваме. Дишането е движение, кислородът захранва мозъка и мускулите ни. Правилното дишане е свързано с менталните ни процеси, спокойствие и правилна преценка в критични ситуации. Следват плаваемостта и позицията във водата. Точно както и в живота, дишането е това, което ни спасява от паник атаки или неконтролирани емоционални реакции, умението да “плаваме” през живота и да запазим баланс без да се изстрелваме неконтролирано нагоре или да “потъваме и да се влачим по дъното” , както в живота, така и в гмуркането са най-съществени. Без тях няма живот, а и да има, то нашето участие в него е клонящо към никакво 🙂

Ина, нека си поговорим и за екипировката, която е изключително важна при екстремните спортове и освен, че позволява на човек да стигне по далеч, по-високо, по-дълбоко, по-детайлно в същината на активността, е и животосъхраняваща.

В скуба дайвинга екипировката е стандартните неща – маска, плавници, неопренов костюм, водолазна компресорна жилетка, дихателен апарат “регулатор” и водолазна бутилка за сгъстен въздух и тежести са базисния минимум, а за автономен водолаз е необходим и водолазен компютър, който отчита дълбочина, време, азотна експозиция и сейфти спирки по пътя към повърхността.

Има брандове, който обичам да ги наричам идиотоустойчиви и тъй като 7watta сме запалени по най-добрата екипировка за открито, би ли ни казала няколко качествени бранда, на които ти се доверяваш за екстремни активности без значение дали са по въздух, вода, земя или астрално пространство 🙂

Разбира се – Apeks за регулатори, Halcyon – за крила, AQUALUNG за повечето recreationional неща, SUUUNTO и SHEARWATER за водолазни компютри !

А сега да отделим внимание и на Планетата – с толкова много пластмаса накъде ще я докараме и има ли спасение от това безразсъдство?

Големите индустрии се опитват да ни убедят, че ако събираме капачките от бутилките, ходим на пазар с платнени торбички, носим си метални бутилки за вода и си слагам биоразградим брокат вместо обикновен, ще променя света, докато същите тези бълват толкова много пластмаси ежедневно, че да зарият една държава. Това е толкова противно лицемерно. И правителствата си мълчат безцеремонно, защото някои някъде по веригата се облагодетелстват в мащаби, които ние не дори не можем да си представим! Което не значи, че не правя всички онези гореспоменати неща за спокойствие на съвестта. Но нека да си кажем истината – дъното на световния океан е покрито със слоеве маси микропластмаса. И не е като да сме спрели този процес по замърсяване изцяло. Така че ако извънземните се включат в почистването някой ден може и да успеем.

Ина, приключвам разговора си с теб по приключенската. .. Имаш ли случка под вода, която е мистериозна или чудновата?

Ако очакваш да ти разкажа някоя пиратска история, ще трябва да те разочаровам. Имала съм лично преживяни много истории, но ако ги разкажа те няма да са лични. Например последната ми експедиция в Трък Лагуун, Микронезия, където са загинали стотици японци е и потопен целия японски флот от американците през BCB, но тези неща ще останат за мен. Това, което ще кажа е, че цяло чудо на природата и на цивилизацията е, че човек може да остане с часове под водата и какво по-голямо чудо от това?! Живейте, бе хора ! Живейте “СЕГА”, защото “някой друг път” може и да няма и да имат други планове за вас.

От stanimir Гмуркане, Скуба Дайвинг, Интрервю, Квинтесенция DivingBg, водолаз, гмуркане, ина димитрова, интервю, рекорд, скуба дайвинг 0 Comments Прочети >

07 ное. ТОП!

Вода с Ина Димитрова и изкуството да се гмуркаш дълбоко

“Гладният сънува хляб, а жадният вода”

Водни балончета и триизмерна тишина е картината, която изплува в съзнанието ми, когато си представя, че се гмуркам надълбоко и кожата ми настръхва. По природа съм човек, който жадува да живее повече приключенската, отколкото в нормална и удобна рутина и затова винаги търся за себе си нещо, което да запали вътрешния ми огън и да ме развълнува, най-вече в периодите в които преживявам житейско оцеляване от някой друг отлив на живота, който ме е споходил ненадейно. Наясно съм, че живота е треньор, който понякога е снизходителен и добър, а друг път жесток, затова и съм си разбрала моята формула за справяне с такива ситуации – спорт и непрестанно движение.

В новия ми творчески проект “Квинтесенция”, драги ми Читалелю, ще те срещна с четири вдъхновяващи личности, които в пряк и преносен смисъл ще влязат в кожата на четирите природни елемента вода, въздух, земя и огън. За тях спортната дисциплина и непрестанното движение са ежедневие и начин на живот, работа и професия и вярвам, че това изключително много е шлифовало личността им и силния им дух.

Драги ми Читателю, пожелавам ти интересно потапяне в Квинтесенция !

Старт и потъваме на дълбоко … H20

Ина Димитрова е специализиран инструктор по скуба дайвинг и втората жена, дръзнала да опознае водите на Червено море до 201 метра дълбочина, с което постига важен и запомнящ се рекорд. Ина е и член на екипа, сътворили “ Плаващите кейове” на великия и незабравим Кристо. Още един красив успех в личната й житейската книга.

Здравей, Ина ! Благодаря ти, че се отзова да се включиш в моя проект и да влезеш във формулата на “Квинтесенция” именно през водната стихия, която абсолютно ти приляга. Ще те върна малко назад във времето и в годината 2015 в която постигаш своя рекорд в открити води. Вярваше ли, че това ще се случи и как изглежда пространството дълбочина в този радиус надолу?

Като цяло аз съм личност, която рядко предприема да прави неща в които не вярва, особено инициирани от мен. Истината е, че тук повярва в мен Росен, който слезе с мен почти до същата дълбочина за да ме заснеме с видео, но възникна технически проблем с неговата екипировка и трябваше да се върне нагоре. Никак не изглежда защото е пълен мрак, освен там, където свети пoдвоната лампа.

Скуба дайвинга определено има много приключенски характер. А има ли критерии по които човек може да прецени дали този спорт е подходящ за него/нея?

Всички казват, че гмуркането е подходящо за хора от 7 до 70 годишна възраст, а аз добавям, че стига да сте в добра физическа форма и не страдате от диабет, епилепсия или някакви пороци на сърцето, всеки би могъл да премине обучение, а ние ще се погрижим и за емоционалната и менталната ви форма. Обучавала съм и хора в инвалидни колички, както и такива, за които съм създавала индивидуализирана система за превъзмогване на страхове и фобии от вода, дълбочина, риби и прочие.

Начина ти на живот явно показва, че ти плуваш в свои води. Зная за теб, че обичаш да пътуваш на далечни дестинации, където също така има много вода. Основала си и своето училище “ Diving Bg” и с твоя екип се движите през сезоните динамично с курсове за гмуркане във водите край Созопол и остров Св. Иван, а зимния сезон водолазния курс оперира в столицата, където правите пробни гмуркания в басейн. Смяташ ли, че професията ти на учител е благодарна?

Аз го правя да изглежда, че го правя с лекота и удоволствие, което си давам сметка, че отстрани изглежда много завидно бохемско, но мога да уверя, че 90% от хората нямат волята и силата да работят това, което истински обичат, да го правят по начина, по който те го виждат и разбират и да имат капацитета да си платят затова, защото всичко си има цена на този свят. Така че въпросът е по-скоро философски и предпочитам да говоря за някаква регулация на труда и лоялна конкуренция, която да не разрушава пазара за нас хората със свободни професии и прочие неща. Обичам да се фокусирам върху това, което моето призвание на преподавател ми е донесло – това удовлетворение от радостта на хората, когато надделеят себе си, страховете си и физическите, полови, социални и възрастови ограничения. Няма заплата на света, която да ми плати това ! И който ме познава, го знае.

Преди да станеш очарователна морска русалка, какъв беше живота ти?

Беше живот на октопод в затворен буркан 🙂 Опитвах да жонглирам на сто места между висшето ми образование по архитектура във Франция, спорта, работата, безсъние и оцеляване на чуждестранен студент. Не се оплаквам, но с радост забравих за живота преди гмуркането, което ми донесе всичко в едно – радост от живота, призвание и професия. Както казват японците – намерих своя Икигай. Съветвам те да прочетеш книгата “Икигай” , което е пресечната точка на онова, в което си добър, от което хората имат нужда и светът е готов да ти плаща за него. Ако го няма налично едно от тези трите, то тогава е всичко друго, но не и Икигай.

Следва продължение …

От stanimir Гмуркане, Скуба Дайвинг, Интрервю, Квинтесенция 0 Comments Прочети >

22 ное. ТОП!

По скалата “Нагоре”

Хей, Ти!

Точно ти, който започваш да четеш моя разказ.

Искам да те кача по скалата, нагоре с мен.

Готов ли си?!

Да започваме…

Първа стъпка – НАГОРЕ

Всеки човек избира начина, по-който да живее. Важното е да му пасва на душата, да го зарежда, да го освобождава и да го прави щастлив. Със сигурност това всеки го знае, обаче трябва и да се изживява. Моите предизвикателства в последно време са екстремните и сигурно затова понякога ме наричат “Диване”.

Ами да ви кажа нещо. Всеки има вътре в себе си едно такова същество, важното в да му отвори вратата и да го пусне навън.

Втори разкрач

Интересно е човек да се провокира от време на време.

Ефектът е зашеметяващ, защото тогава се запознаваме с едно ново Аз. Колкото се може по-често, а най-интересното е да се прави навън. Да има пространство, широчина, където е живата енергия – огън, въздух, земя, вода.

Трето набиране

За пръв път казах “ДА” на идеята за скално катерене, когато един от нашите седемватови герои, Чичо Митко, ми пусна камъчето, че било много яко. Ентусиазма ми избърза да отговори преди мен “Навита съм”, пропускайки факта, че всъщност истински се страхувам да го направя. Дълго време поддържах това настроение, докато случайността не дойде в Пловдив, където се намирам случайно и аз.
Скално катерене в Пловдив и тест на еспадрили Boreal (събитие, организирано от яките хора от магазин “Стената”и колеги)

GPS: 42.14227,24.73751
Дата: 16/11/2019
Часово време: половин айляшки ден до смрачаване.

Четвърти захват

Някои хора започват с катеренето в зала. Не мога да кажа кой вариант е най-добрия за теб, обаче ако си решил да опиташ, най-добре е да намериш подходящите хора. Моят първи път се случи на открито, а Альоша ме гледаше втренчено. Добре де, гледаме малко встрани, но да кажем, че все пак това е разказ и поне веднъж мога използвам хипербола.

Денят се очертаваше да бъде прекрасен и слънчев. Идеално време за катерене навън, а аз усещах едно такова силно напрежение и вълнение.

Много ватове бяха. Енергията ми препускаше в галоп, а аз се стараех да я обуздая. Имах план, с който да саботирам себе си евентуално, ако страхът надделее. Напънах се яко – тичане в парка, каране на колело, обядвах доволно и тръгнах веднага към мястото. Като казвам, че ми беше страшничко, признавам си, не се шегувах. “Пуста му младост не се трае” и щом душата иска, тялото ще се напъне.

Пето издърпване нагоре

И ето ме на терена. Маршрутите за катерене бяха четири, със степен на сложност между 5-6та категория. Нямаше празно място, а хора-котки се катереха смело нагоре. Красота!
Всичко изглеждаше супер, както и моите първи учители – усмихнати до уши.

Кипеше пара от адреналин във въздуха и картинката беше луд умора няма. Ванката от “Стената”, нахилен ми каза, че съм следващата и чак ми стана неудобно да му откажа. Оказа се, че ще съм последния катерач, не мохикан.

Мисля, че тогава влязох във филма “Бързи и яростни” , търсейки моите еспадрили за катерене. О, Боже. Няма такова неудобство. Вторите ми бяха точни и в любимите ми цветове – черно и зелено, цветовете на Boreal+оранжево и на Goal Zero (продуктово позициониране – позволено!). Отбелязвам само, че еспадрилите трябва да ти стискат. Всичко е наред, забравяш за това, в момента в който си вече на скалата.

Шеста крачка встрани

Срещах се със Стената и закатерих нагоре.
Има един момент в който човек спира да мисли, и започва да действа. Най-добрата формула да направиш нещо, пък макар и да се изхлузиш надолу. Катерих се нагоре и въобще не мислех за пребиване. Усещах скалата и не исках да я пускам.
Беше ми ново и щастливо.
Слушах напътствията на Ванката и в същото време следвах инстинкта. Мога да кажа, че определено беше уникално вълнуващо. Учудих се, че гледах надолу и не ме е страх. Толкова много се зарадвах, че еуфорията ме спря малко преди да стигна до върха. Като казвам спря, потвърждавам с точност – направо замръзнах, сковах се и останах на място.
Толкова силно усещане.
Това беше момента в който реших да се пусна надолу. На Земята се случи нещо, което ме изненада.

От мен излезе силен вик.

Мисля, че тогава изпуснах Лъва от клетката 🙂 . Оказа се щастлив.

Седмо отпускане

В живота всяко движение е правилно. Може да катерим нагоре, леко в страни, малко наляво, после на дясно, а понякога дори и слизането надолу се оказва много интересно.

Това беше моят първи катерачески цъфтеж.

Препоръчвам на всеки, който се чуди дали да го направи, да се убеди сам.

Честито! И ти също се качи по скалата!

И тук ще завършва разказа си с благодарности и усмивки към всички хора, които бяха там и изживяхме това заедно.

Бени и Ванката от магазин “Стената” – главни виновници, че това се случи. Хора, с кауза за навън, планинари.

Дони и Момчил и прекрасните момичета – планинари, катерачи, весели хора.

Чичо Митко – катерач, защитник на животните и природата, деен във всякакви каузи

И на себе си, че наритах този страх.

Благодаря и на Скалата, беше уникално изживяване. Искам пак !

П.П.

Натъртих леко колената.

Да си знаем всички “Юнак без рана не може”. По този повод ударението на първата дума в заглавието е подвижно.

Автор: Нина Седемватова

От stanimir Истории 0 Comments Прочети >

29 ное. ТОП!

Да срещнеш Венелин

Разказ номер 1

Истински се наслаждавам на моментите, когато влизам в ролята на разказвач на истории.

Идеята на моята поредица “Да срещна” е да Ви разказвам за личности, които излизат от формата на точната рамка, живеят смело, пътуват, изследват в движение и осъществяват своите мечти и копнежи.

Луд по природа, с положителен заряд, настроен приключенски и игриво, е следващия супер герой в моят разказ.

Драги ми читателю, приготви се да усетиш прилив от енергия с разказа ми “ Да срещнеш Венелин”.

Срещата ми с него едва ли е случайна. Силно вярвам, че 7 wattа привлича като магнит хората, жадни за приключения и контакт с най-висшата сила, наричана Природата. Всъщност признавам си, мога да определя нивото на авантюризъм и свободолюбие на един човек, по чарджърите, които избира да закупи. Още щом получих имейла с желаните от Венелин артикули, разбрах, че става въпрос за екстремно- приключенски тип човек.

Име: Венелин от задругата на Седемватови

Профил: Въздушна фурия с огнен заряд

Години: Мъдростта на Йода, енергията на Дарт Вейдър, доближава възрастта на Люк

Страст: бягане на дълги разстояния, водни спортове, сноуборд, парапланеризъм, риболов, каране на колело в градски и извънградски условия

Мото: Луд умора няма

Goal Zero зарядни и устройства: преносими слънчеви панели Nomad 7 Plus, Nomad 28 Plus, външна батерия Venture 30 Power Bank, Venture 70 Power bank, фенер Lighthouse Mini, туристическа лампа Lighthouse Core, тонколонка Rock Out, GoPro камера, MP3 Player, смартфон , GPS с активен live tracking, * Всяка една Goal Zero техника се тества от Венелин по- възможно най-безмилостния начин, включително и под вода.

Венелин е от този тип хора, които живеят живота по най- интересния начин за живеене. Като готина игра. Той обича да се забавлява, да споделя от хубава си енергия, да стимулира, да предизвиква и се чувства добре, когато ежедневието му е пълна лудница. Понякога пътува сам, защото както всички знаем соловите приключения са винаги с интересен сюжет, а пътят е двустранен – отвътре навън. Любимото му занимание е стягането на раницата, хващанката към гората и излизането от матрицата. С усмивката на лице, той ми обясни какво е да усетиш светнал адреналин в тъмнината. Не, не говоря за светулки, а за любопитните очички на горските обитатели. Уви, това начинание се препоръчва на хора със стабилна психика и смело сърце, защото ако не ти стиска, може сърцето да се озове в гащите.

Скалата за ентусиазъм на Венелин удря тавана, той притежава умението да се самонадъхва. Според него изтичването на 100 километра си е нещо като детска игра. И както всички знаем, всяко дисциплина изисква желание, тренировка и в случая бягането му е майката. Вече зная, че неговата максима е “Do it or not do it, there is no try”.

Истината е, че в живота има и моменти, когато човек губи увереност в себе си, в чуденка дали ще успеем ли и какво ще се случи, ако това предизвикателство се окаже висока летва. А всъщност въпроса “Ще се справя ли ?!” е първата крачка към евентуален провал.

Нашият Седемватов герой просто решава и скача в следващото предизвикателство. Добре подготвен, с най-добрата екипировка и с любопитство за живота от нещата. Оказа се, че една от истинските му страсти е широкото въздушно пространство и летенето с парапланер. Венелин има точно 5 чифта “криле” в гардероба си. И с тях обича да лети до 3000 метра надморска височина. Моите познания за парапланеризма бяха почти “зеро” но вече знам от него, че любителите на космонавтиката достигали до 7000 и плюс. Тази височина се нарича “Ръб на смъртта”.

С радост ще обобщя, че нашия герой обича живота и живота също го обича.

Венелин успя да пробуди и в мен желанието, един ден да полетя с парапланер и да погледна на нещата от високо. Най-добрата гледна точка за всякакви дребни неволи. Съществува твърдение, че след век хората ще могат да летят със свръхсветлинна скорост и честно казано, познавам човек, който ще се нареди първи на стартовата линия.

Благодаря ти за споделената енергия и ентусиазъм, Венелине!

От stanimir Истории 0 Comments Прочети >

07 юли ТОП!

Да срещнеш Боян Петров

Разказ номер 7

Спомням си първата си среща с Боян Петров, а още повече обичам моментите, в които се сещам за нея. Дори сега, изписвайки всяка дума на клавиатурата на таблета ми, мога да пресъздам това усещане отново.

Токов удар… да, точно така. В момента, в който се запознах с него, усещането беше като че ли бъркам с двата пръста в електрически контакт. Рязко поемане на силна енергия.

Видяхме се в “Хепи”, така се случи, а аз се чувствах happy и excited. Изначалната идея бяха соларните чарджъри на Goal Zero, които Боян използваше в експедициите до осемхилядниците, но другото което беше по-важно, го наричам среща с голям човек. По мои представи Истински Великан.

Отговорно мога да кажа, че не ми се вярваше какво се случва. Отказвах да бъда ”Делова” в тази среща, каквато беше орисана да бъде в началото, пък и въобще нямаше нужда. От момента, в който си преговарях наум как да се представя официално, веднага бях кръстена “Седемватова”.
Ами нещата са най-хубави, когато се случват простичко и без предварителен сценарий.

Боян набързо ме накара да се чувствам полезна за тази планета, като ми споделяше каква е ползата от независимата енергия и как соларните панели и преносимо захранване дават енергия на техниката на алпинистите в базовите лагери по пътя към нарочения връх.

Знаете ли как разказваше той – усмихнат, разпален и всичко се казваше простичко – това е супер, онова е велико, така се действа, да действаме!

Имахме идея да обединим неговата книга “Първите седем” и 7watta в коалиция. Нещо свежо, енергийно и надъхващо хората да се движат, да се зареждат с положителна енергия и да са по-често сред природата.

Това не се случи, но пък мен самата ме вдъхнови да напиша този текст в 5 часа сутринта, и да започна поредица от разкази за вдъхновяващи ме хора “Да срещнеш …”, в които ще пиша за такива хора като него – “Положителни електрони”.
Потока на енергията тръгна, а аз се надявам да вдъхновя и вас, които четете този разказ започващ с Номер 7.

Усещам, че тази статия мога да я пиша до безкрай, но искам да по-скоро да обясня как усещам Боян през моя волтмер – енергия, която може да не я виждаш с просто око, даже с две, обаче я чувстваш и знаеш, че е около теб.
Или някъде високо, около или над осемхиляди метра надморска височина.

И така, крачка по крачка, с “котки или без котки”, всеки катери своя осемхилядник. Важното е енергията да е в движение.

Снимките в статията, Боян ми беше изпратил, за да ми покаже как работи слънчевата енергия, по пътя към върховете.
Благодаря ти, Приятелю!

Нина Седемватова

От admin Истории 0 Comments Прочети >

02 мар.

Делоwattова представя…

Свобода под Слънцето
или
3 начина да презаредим батериите на открито

Ние в 7watta сме от хората, които прекарват по-голямата част от дните си в движение. Без значение дали го наричаме начин на живот или хоби, сме от тези, които се вдъхновяват от откритите пространства, заредени сме с кислород, не признаваме ограниченията и клишетата. Накратко казано – чувстваме свободата сред природата, цъфтим щастливо под Слънцето.

Човекът и Природата – това е. Естествена връзка, която зарежда батериите или поне на тези хора, които го осъзнават.Такъв тип човек съм аз самата или с други думи Дете на слънцето и съм най-истинска, когато съм навън.

Признавам си, работата ми е свързана постоянно с електроника. Често работя между четири стени – пиша мейли, разговарям постоянно с хора, правя кампании и понякога си мисля, че съм “In relationship” с моите джаджи. Без тях не ми върви работата, а тя в момента е такава и аз си я харесвам.

Но когато ми прегори бушона и нямам никакво вдъхновение, знам къде да презаредя – навън, под слънцето. Обикновено тогава започвам да пиша – нещо, което бях изоставила с времето, защото си мислех, че няма смисъл. А всъщност смисъл има всичко, което ни зарежда, а заряда е важен или както казвам “Всичко е енергия”. Особенно когато е 7watta!

И така, да видим как да презаредим, когато сме навън, но се сблъскаме с липсата на електрически контакти за батериите на нашите джаджи.

Външна батерия Flip 20 Recharger

Идеална за града и сред природата

Достатъчна мощна, за да зареди повечето устройства с USB – смартфон, камера, плейър, смартчасовник, челник и всякакви малки джаджи
Компактна – не усещаш, че я носиш
Изключително бързо зареждане – моят смартфон се зарежда на 100% за около час, като през това време е в режим на работа
Безупречен дизайн и стабилност, които гарантират дълъг живот, дори и с премеждия

Аз лично не излизам без моята външна батерия. Спокойно ми е да знам, че я имам.

Външна батерия Power Pack Venture 30

Често я наричам Venture за Adventure.

„Про” батерия – за по-динамични активности с по-мощен заряд и гумирано тяло, което предпазва батерията и функционирането й и в най-екстремни ситуации
Зареждате повече от едно устройства едновременно – много голямо предимство, особено когато си някъде далече
Черешката на тортата – вградения мощен фенер, който ще донесе светлина и в най-тъмните кътчета. Можете също да заслепите очите си много успешно – не го правете, не е приятно (казвам го от личен опит 😉 )

Гарантираме, че всяко устройство, излязло от завода на нашия слънчев бранд, е преминало през редица тестове и е с контролер, който подава правилно напрежението към техниката, която се зарежда от него.

Sherpa 100 Power Pack – нашето титанче

Идеално за лаптопи и професионална техника

с богат набор от кабели
Метален корпус, дисплей който показва вътрешния заряд на Sherpa
Възможност за презареждане по различни начини, идеално другарче на соларните панели на Goal Zero
За експедиции и чести пътувания
Перфектнен за хора с фотографски интереси или професия. И за алпинисти

Ето затова ги обичам Goal Zero – създават чудеса в иновацията, вкарали са инженерна мисъл във всичките си захранващи устройства и аксесоари, за да получиш нужния ти заряд независимо от обстоятелствата и местонахождението. Защото разбират, че работата на всяка една тяхна джаджа е да пренася енергията с вас.

И докато GoalZero подават искрата на електронните ни джаджи, за нас остава задачата да открием какво точно запалва вашата вътрешна енергия или моторчето на твореца във вас. Няма нищо по-хубаво от това да правиш, каквото обичаш. Не е ясно дали ще удължи съществуването ни, но поне ще го направи по-смислено и приятно.

Слънчеви поздрави,

Делоwattова

От admin Истории 0 Comments Прочети >

10 февр.

По стъпките на Солар.Ко от 7watta

Скъпи приятели, дълго време чаках момента, в който да седна и да напиша тази статия в нашия 7watta блог. Е, дойде и това време, а аз разбрах за себе си, че за хубавите неща в живота, понякога си трябва време. Днес искам да ви представя нашия талисман и нов член в екипа ни и официално и публично да му кажем “Добре дошъл!”

Представяне на талисмана на 7watta – Solar.Ko

Визитка

Име: В процес на кръщаване

Никнейм: “Solar.Ko” (Солар.Ко)

Пол: Чаровен мъж на средна възраст / Талисман на 7watta

Зодия: Лъв

Профил: Авантюрист с лека стъпка и свежа душа. Той oбича да е сред природата. Катери върхове, алпинист човек. Обича морето и кара сърф и кайт. Не се страхува да обикаля горите. В себе си винаги носи GoPro, телефон, външна батерия, соларен панел и ръчен фенер. Използва захранващите устройства на Goal Zero във всяка ситуация, в която има нужда от алтернативна енергия. Обожава да слуша музика по всяко време на денонощието. Пада си по яки мацки.

Създател: Красимира Георгиева, 3D Art и графичен дизайн

По идея на: 7watta & Красимира Георгиева

Solar.Ko и соларен панел Nomad 7 – задължителна част от оборудването на всеки авантюрист

Вече може да видите Солар.Ко на нашият първи стикер от поредицата ” По стъпките на Слънчевия човек”.

Аз лично обожавам стикери и си признавам, че постоянно се оглеждам за нови и нови, които по-късно с кеф си залепвам по стената в спалнята, на лаптопа, по тефтери, а понякога дори и върху себе си.

Направихме нашия човек на стикер, защото се надяваме, че и вие харесвате стикерите, точно колкото и ние.

Как можете да се снабдите със Solar.ko:

– пишете ни във Фейсбук страницата – GoalZero Bulgaria

– пишете ни чрез контактната форма на 7watta.com

– обадете ни се, ако искате да ни чуете или попитате нещо

– поръчайте Goal Zero продукт от който се нуждаете или наблюдавате и ние ще ви пуснем стикери за вас и вашите приятели.

А посланието на Слънчевия човек към вас е да бъдете смели в мечтите си, да не се спирате пред никакви трудности, да споделяте слънчевата енергия с любими хора и да прекарвате повече време навън.

Solar.Ko – посланието на слънчевия човек

Наистина се надяваме да се изкефите.

П.С. Очаквайте съвсем скоро нашата игра, която ще обявим на стената във FB страница ни (GoalZero Bulgaria). Помогнете ни да намерим име на нашия талисман.
Разчитаме много на вас. Ще има и награди!

Power Anything Anywhere!

Слънчеви поздрави,

Н. Делоwattова

От stanimir Истории 0 Comments Прочети >

19 дек.

Проектът “Ray of Joy” – powered by Goal Zero

През юни 2016 г. членове от екипът на Goal Zero, шерпи от Непал и Goal Zero посланиците на добра воля Майк и Лилиана Либецки, заедно с представители на проекта Human Outreach (HOP), предприемат пътуване до Непал, долината Кхумбу, за да предоставят независимо соларно захранване, компютърна техника и да изградят система за водна филтрация в помощ на местното население – манастири, училища и медицински клиники след опустошителното земетресение.

Местните жители, децата от училищата и монасите посрещат екипa със сърдечен поздрав – поклон, копринени шалове и венци от цветя. Това е техния начин да благодарят за вниманието и за това, че не са забравени. След земетресението в Непал миналата година, населението е в процес на възстановяване. Основателят на Human Outreach (HOP), Дийн Кардинале, който е собственик и на World Wide Trekking, се явява инициатора за тази мисия. Ден след земетресението, той резервира хеликоптери за себе си и за 4000 лекари, които да помогнат на пострадалите след трагедията. Дийн от дълго време поддържа силни приятелски отношения с хората от Непал. Самият той споделя, че когато негов приятел е в беда, той трябва да направи повече от това да помогне.

В каузата се включват и посланиците Майк и Лилиана Либески (Goal Zero Ambassadors) и така се ражда идеята за проекта “Ray of Joy”. От Goal Zero предоставят соларното оборудване – преносими соларни панели, генератори, осветление, а също така други компании предлагат компютърна техника и системи за пречистване на водата за местните жители.

“Манастира на хълма, цветните покриви, звъна на камбаните, всичко това остава в теб завинаги”

Майк Либески казва за дъщеря си Лилиана “Миналата година Лилиана работеше съвместно с Дийн по друг проект, целящ да помогне на хората в Танзания. Това беше едно от онези преживявания, които ще променят нейния живот завинаги”. Само да вмъкнем за хората, които не знаят – дъщерята на Майк Либески е най-младия посланик на добра воля на бранда Goal Zero – тя е само на 12 години, а открива страстта си към ските на 2 годишна възраст. Предполагаме, че баща й е допринесъл за това.

Летенето до ледниковата долина в сезона на мусоните е винаги малко като игра на хазарт. Екипът среща неблагоприятна метрологични условия, но след кацането в долината всички остават изключително развълнувани от сърдечното посрещане от непалските деца. Всяко детенце носи подарък за екипа – вълнуващо преживяване, което не може да се забрави, споделят те.

Екипът на проекта Ray of Joy има за цел да даде възможност на местното общество да живеят по-добър живот и да имат комуникация, като за целта се набляга на достъп до интернет, техника за комуникация, независими соларни източници на енергия. Екипът на Goal Zero инсталира най-мощните си генератори Yeti 1250 свързани със статични соларни панели Boulder 90, което се явява затворени цикъл с постоянна енергия и възможност за неограничена експлоатация. Снабдени са с мултифункционални фенери Light-A-Life 350, които са инсталирани навсякъде, където липсва статично електричество. В периода на монтаж, екипът разбира какъв лукс се явява независимата енергия за тези хора, на места лишени от елементарни условия на живот. Допълнително са предоставени топли дрехи за нуждаещите се.

И въпреки нещастието, което сполетява Непал, посланиците на добра воля разказват, че на това място е скрито някакво вълшебство. “Непал е нещо повече , отколкото можете да си представите, че може да бъде. Непал е пейзаж с цветове и ярки образи. Хълмове, манастири, цветни покриви и старомодни магазини с усмихнати хора. А камбаните – техните звуци останаха в нашето съзнание”

Ние от Goal Zero Bulgaria или както се наричаме на галено “7wattaови” сваляме шапка на ентусиазма на този екип от Ray of Joy, както и на всеки, който не остава безучастен към човешката беда и подава ръка на нуждаещия се. Адмирации!

От stanimir Истории 0 Comments Прочети >

15 ное.

Ако не ти, КОЙ? Ако не сега, КОГА? – Вдъхновяващата история на Goal Zero

Все по-рядко се сещаме да кажем, че се чувстваме горди да бъдем част от нещо. От момента, в който научихме за американската компания Goal Zero в нас нямаше и капка съмнение, че искаме да работим съвместно с този бранд. Сега, когато сме част от тяхната мисия, спокойно може да кажем, че се чувстваме горди с това. За да ви помогнем да разберете защо, просто се запознайте с вдъхновяващата история на Goal Zero.

Житейският опит ме е научил, че всеки път, когато се опитваш да направиш нещо значимо, винаги има противопоставяне. В началото Goal Zero започна просто с идеята да вършим нещо добро. Нашата цел беше да помогнем на хората да се измъкнат от бедността, в която живеят, като ги научим как да изграждат бизнес. Искахме да им дадем възможност – да издигнат себе си над бедността.”

Сблъсках се с толкова много препятствия, че един ден се обърнах с очи към небето и си казах: “Аз се отказвам. Не мога да правя това повече.” Веднага след това в мен дойде мисълта: “Ако не ти, кой? Ако не сега, кога?” Това беше толкова дълбоко, че ми даде силата да продължа да работя надмогвайки проблемите. Целта остана същата, но с екипа ми осъзнахме, че нашите методи трябва да претърпят промяна от това, което смятахме, че върши работа към онова, което наистина работи. Ние открихме, че е необходимо да създадем практични продукти, приложими навсякъде, от които всеки има нужда и те да носят възможност за доходи в рамките на една общност.

Продуктите на Goal Zero са предназначени за подпомагане на най-бедните от бедните, като същевременно са изключително подходящи и за най-богатите от богатите. Помислете върху това. Ако имаме продукти, които наистина правят това, то те се явяват като чудесен балансьор за израстването на всички нас на едно по-високо ниво. В крайна сметка, всички ние сме тук на тази земя трупайки житейския си опит заедно.

Ние можем да поставим в ръката на всеки човек на земята надежден източник на енергия, без това да има съкрушителни последствия за планетата. Има достатъчно за всички – и така, Ако не ти, КОЙ? Ако не сега, КОГА?

Робърт Уъркман

Основател на Goal Zero

Историята на Goal Zero

	Пролетта на 2007 г. “Ако не ти, кой? Ако не сега, кога?” Робърт Уъркман основава хуманитарната фондация TIFIE (Teaching Individuals and Families Independence through Enterprise) след посещението си в Демократична република Конго и ставайки свидетел от първа ръка на нуждата да се помага на хората живеещи в бедност. Неговата цел е да научи местните как да създават устойчив бизнес в рамките на техните общности, като същевременно иска да им помогне да се измъкнат от бедността, в която живеят.
	Пролетта на 2008 г. Демократична република Конго. В Конго е тестван първия преносим соларен комплект – първоначално наречен GoBe, който включва: соларен генератор Goal Zero Yeti 150, соларен панел и LED осветление. Тази проста система донася светлина, безопасност и икономически облаги за местните.
	Юни 2009 г. Ново начало. Goal Zero стартира като бизнес. Нашата мисия е да поставим в ръката на всеки човек на земята надежден източник на енергия, следвайки мантрата Нула Апатия, Нула Граници, Нула Съжаление.
	Февруари 2010 г. Хаити – земетресение от 7 по Рихтер. Хуманитарните мисии в Хаити предлагат батерии и осветление, предоставено от Goal Zero след земетресението. Давайки избор – торба с ориз или продуктите на Goal Zero, хората избират светлината и енергията.
	Март 2011 г. Япония – земетресение и цунами. От Goal Zero даряват стотици соларни комплекти и панели на семействата в Япония, които остават без електричество след земетресението и цунамито, ударили страната.
	Август 2012 г. Провинциалните райони на Индия. Водачи на слонове, от провинциалните райони на Индия, получават 40 соларни фенери Torch, за да им се осигури светлина и безопасност.
	Ноември 2012 г. Ураганът Санди. Стартира кампанията “Buy One, Give One” с цел да се подпомогнат хората засегнати от урагана Санди. От Goal Zero изпращат 9 техни служители и оборудване за почти 600 000 $, което включва: преносими захранвания, соларни панели и осветление. Така започва и постоянното партньорство между Goal Zero и Team Rubicon (организация за подпомагане на хора в беда).
	Януари 2013 г. Компанията Barebones. Дъщерната компания Barebones стартира своята дейност през зимното outdoor изложение. Каквото е Goal Zero за енергията, такава е Barebones за начина ни на живот.
	Юни 2013 г. Улично захранване в Ню Йорк. Проектът за улично захранване стартира съвместно с Pensa и AT&T в Ню Йорк, като има за цел да даде на хората независима свободна енергия, докато са навън.
	Юли 2013 г. Проектът “Share the Sun”. “Share the Sun” е хуманитарна програма на Goal Zero, която стартира в онлайн продажбите на компанията. Дарявайки слънчеви акции на проекти по наш избор, ние имаме силата да променяме живота на хора, които подкрепяме.
	Септември 2013 г. Племето Навахо, Аризона. Над 50 души живеещи без електричество от племето Навахо, получават преносими соларни комплекта благодарение на проекта “Share the Sun”.
	Ноември 2013 г. Тайфунът Хайян. От Goal Zero даряват оборудване в размер на 300 000 $, включващо преносими захранвания, соларни панели и осветление на засегнатите хора от тайфуна Хайян в сътрудничество с благотворителната организация Vision и Team Rubicon.
	Август 2014 г. Започва нова фаза в развитието на Goal Zero като част от NRG Energy. Нашата мисия е да поставим в ръката на всеки човек на земята надежден източник на енергия. Като част от NRG, компания изповядваща нашите ценнтости, ние от Goal Zero ще успеем да постигнем нашите цели в много по-голям мащаб и по много по-мощен начин. Ние съществуваме, за да правим добро и да даваме енергия на всички хора, навсякъде по света. Робърт Уъркман изпълнителен директор и основател на Goal Zero.