Алпинизъм, Планини

Дишане без налягане с Дойчин Боянов; Елемент Въздух; Project Квинтесенция

Снимка от личния архив на Дойчин Боянов – главно планинско било на планината Тангра, остров Ливинстън, с гледка на заден план континента

Здравей, Дойчин ! Хванах те с Квинтесенция и с елемент Въздух  🙂 Как си, какво правиш в момента, как минава деня ти? 

Здравей! Тъкмо се прибирам от Рила, където бях на лагер със студентите. Благодаря за поканата и вниманието! Схващам идеята въздух, вода, земя и огън, но ме забавлява моята роля да започна с въздуха, понеже от всичките в алпинизма най-много ми е липсвал именно той.

Истина ли е, че преди време си се влюбил в твоята съседка, планината Витоша и тя е била отправна точка по пътя ти нагоре към още по-високи планини? Щастлив ли се чувстваш от така стеклите се отношения между теб и нея? 

Витоша ме е съпътствала в целият ми живот. Считам, че любовта към природата и приключението дължа на нея. Но влюбването стана по-късно. Отначало я използвах за игри, после за тренировки и чак сега истински й се наслаждавам и ми липсва. В този ход на събитията Тя ми е дала всичко и мечтите и силата и любовта. Тя е тази, която е формирала у мен зависимостта да търся кривата в хоризонта и да тръгвам с цялото си любопитство към нея.

Доколкото разбрах, ти си преминал през специализиран курс на обучение, преди да вдигнеш нивото на катерене и надморските височини. Завършил си също така НСА, което си е висока летва. Това на мен ми говори, че си се отдал на твоята професия, която въобще не е типична и си проявил абсолютна сериозност и целенасоченост. Смяташ ли, че има суета в днешно време в алпинизма и това ли е причината да има все повече инциденти по пътя към върховете според теб?

Суетата е едно от качествата на алпинистите. Така именно избират и своите цели в алпинизма. Всички алпинисти, които познавам приличат на върховете, които са качвали! Наблюдавам днес много хора, които искат тази хубост, но без да поемат рисковете и ако може това да се случи веднага, че дори надуват балона с претенции за рекорди. Това на мен не ми пречи, но не считам, че се занимаваме с една и съща дейност. Няма и да заприличат на върховете, които си купуват, защото алпинизма предполага способност да се решават проблеми, а това зависи от личният опит. Всички наблюдаваме огромни опашки от хора към върхове като К2 и Еверест, но почти никой от тях не е способен да продължи и два метра след края на фиксираното от водачите въже. В този ред на нещата логично изниква въпроса: На кой му е дотрябвал такъв алпинист? Считам, че и тук към олицетворението на човека стоящ на върха, паразитно се закача образа на нещо, което експлоатира идеала и съсипва образа. С инцидентите нещата стоят по различен начин. Аз откривам два важни нюанса, които са с различен произход. От една страна тези, които се изправят пред нерешени проблеми, въпреки всестранната си подготовка, винаги ще бъдат изложени на рискове, които произтичат от неизвестността, пред която са се изправили. Но това са и хората, на които дължим отместения хоризонт, защото дори и често със злата си участ, която са имали, ние добиваме опита и познанието и така сме вече по-успешни. Другият случай е свързан с големият брой практикуващи, който по пътя на елементарната аритметика води и до по-голям брой инциденти. Ако към това се добави и липсата на необходимият опит, то вече говорим за надежда единствено в късмета.

За мен всяка планина е живо същество със собствен характер и преди време, когато посещавах всекидневно Витоша на закуска, за да спортувам, я оприличавах на гостоприемна девойка с благ характер. Точно в противоположния смисъл коя е най-страшната планина с която ти си се срещал и има ли причина да е така? 

Хората винаги имаме за отправна точка себе си, що се отнася за околния свят. Възприемаме нещата според нашите възможности и имаме способността да им придаваме образ чрез който да общуваме с тях. Никога не съм се срещал с грозна планина. Всичките са съвършени и това е основната причина да се стремим към тях. По този начин ни променят личните мащаби, защото са огромни, по този начин ни въздействат естетически, защото са красиви, по този начин ни правят силни, защото са трудни. Всичко това имаме от тях! Най-страшната планина до този момент за мен бе Нанга Парбат. Това е един гигантски планински масив Хималаите, натоварен с много човешки съдби. Наречена е „Планината убиец“ и е вероятно от най-трудните върхове за изкачване не само поради сложният си релеф, но и именно поради многото трагедии, които са се случили по нейните склонове. Всичко това ми е въздействало по чудовищен начин, като повиши предизвикателството от изкачването в пъти повече. Това е и изкачването, което ми е доставило най-голямо удовлетворение.

Снимка от личния архив на Дойчин Боянов – премиерно изкачване на връх “Левски” в Каракорум, Пакистан , когато върха получава своето име по планинарското правило “който стъпи първи -той кръщава”

Все повече алпинисти се насочват към високите върхове с амбицията да направят безкислородно изкачване. Каква физическа подготовка е нужда затова, какви са твоите тренировки, спазваш ли някакъв хранителен режим , въобще как се грижиш за твоето тяло или просто така си роден?

Безкислородното изкачване е въпрос отнасящ се за осемхилядниците и то предимно за Еверест. Той, спрямо останалите е почти 9000 м. Това предполага много продължително изкачване в зоната над 8000 м. не само в щурмовия ден, но и ден преди това, а често и ден след това. Повечето от останалите 13 върха са изкачени без кислород още при първото им изкачване преди вече 70 години. Ако разглеждаме въпроса на брой изкачвания и колко от тях са без кислород ще видим, че са нищожно малкo. За физическата подготовка не мога да отговоря в рамките на това интервю. Мисля, че постиженията във алпинизма, а и върховите постижения в спорта се дължат основно на психологическата подготовка. За всяка висока цел се налага човек да живее според нея. За мен улеснение винаги е било, че аз съм мечтаел за тези върхове, което обяснява и голямата ми мотивация за тях. Относно храната въпроса стои доста по-просто, защото в алпинизма ядеш това което има и ядеш когато има. Да не разочаровам някой, но не съм веган, нито вегетарианец. Интересно е обаче как се променят вкусовите възприятия и изисквания на височина. Това произхожда от промените в организма от физиологична гледна точка. Темата е също толкова обширна както тази за спортната подготовка. Що се касае до височинната поносимост, тук вероятно нещата са извън сферата на нашето влияние, защото се счита медицински аргументирано, че тук има генетична предопределеност у някои и непоносимост у други. Разлики, които се проявяват на височина и е невъзможно или недостатъчно да се повлияят от предварителната подготовка.

В много хроники съм попадала на нещо интересно, което ме човърка отвътре и искам да знам. Явлението “гласове над 7000 метра височина” истина ли е, има някакво научно обяснение или планината пази своите тайни… Как си го обясняваш ти и случвало ли ти се е на теб?

Гласовете над 7000 метра бихте могли да чуете и у дома, ако намалите притока на кислород до мозъка до степен, в която той неможе да функционира нормално. Така е и с хората страдащи от различни умствени заболявания. Ние ги отчитаме, но те не! Страдащата нервна система вижда образи, които са нереални, предприемаме действия, които са неадекватни за ситуацията и при всичко това сме естествено лишени от представата, че правим нещо нередно, защото това са условията при, които работи мозъка ни в този случай. Поради тази причина аз нямам спомен да съм изпадал в подобно състояние.

Снимка от личния архив на Дойчин Боянов към връх Фризланд, остров Ливингстън, Антрактида

Има хора, които тръгват на преходи в природатата едва ли не по домашно облекло. Кажи ми каква е твоята екипировка и какво носиш в раницата си? Буквално ми е интересно има ли животоспасяващи задължителни помагала, като изключим вода и храна, които си ги знаем.

Да! Из нашите планини е често виждано туристите да се движат все едно са телепортирани от някой мол. На Витоша, например поради директният достъп до високата част на планината от центъра на града, може да срещнете някой, който не предполага, че в планината и климата и метеорологията са различни от градската среда. При експедициите, като организационна форма е по-различно, защото там и целите и участниците предполагат или спортна или научна цел и се очаква да са наясно с условията. Екипировката винаги се определя от целта и никога не е една и съща, но има неща, които не ми излизат от раницата и при няколко часов излет до дома ми. Това са: бинт, челник, швейцарско ножче, компас, бъф. Обичайно се търкалят и няколко бонбона. Винаги взимам връхна дреха, дори и ситуацията да не предполага подобна нужда, както и шише с вода. С облеклото ми е по-лесно, защото почти нямам дрехи, които да не са за планина.

Аз съм човек, който е на мнение, че качеството е важно и когато човек се занимава със сериозна спортна дисциплина, е важно да използва качествени брандове, защото те гарантират, че ще издържат зор, студ и мъка. Кой за брандовете на които ти се доверяваш? 

Опита който имам е, че няма търговска марка, която изцяло да задоволи изискванията ми. Дори в облеклото различните компоненти са от различни марки. Обичайно ползвам термо бельо на The North Face, полар на Montane, яке Berghaus,панталон The North Face, комбинирана пухенка с прималофт на Milett,обувки La Sportiva и Salewa. Май изброих почти всички представени марки на нашия пазар, без да представлявам никоя от тях. Понякога се налага да преправям някои от тях.

Снимка от личния архив на Дойчин Боянов с деца от с.Асколе, Балтистан, Пакистан на която ясно се вижда, че дрехите не правят човека, делата го правят Човек 🙂

Дойчин, представи си, че живота ти една година е плътно на стол зад бюро с работно време … Как се виждаш в тази светлина ? 

Парадоксалното е, че дори имам постоянен трудов договор, имам бюро, а работното време ми е ненормирано. Последното издава и естеството на работата ми, която истински обичам. Като служител на Национална Спортна Академия съм бил командирован на редица от моите експедиции из планините по света. Бюрото ми е почти ново, а стола без следи от използване 🙂 Иначе считам, че живеем точно живота, който можем да си представим. Вероятно някои неща от моя изглеждат романтични и привлекателни за някой друг, но почти е сигурно, че същият не може да живее по моя начин и не би получил удовлетворението от това. В работата, която имаме най-важното е да чувстваме удовлетворението от това, което вършим. 

Имаш ли някаква лична кауза, която искаш да споделиш с мен/нас и търсиш ли ново вдъхновение там, където си? 

Не! Не се възприемам като водач, който създава модели на поведение и проповядва каузи. Никога не съм търсил вдъхновение. Незнам как се търси вдъхновение. Вдъхновението ме е откривало до сега. Вярвам в естественото развитие на нещата и залагам само на неща, които един ден да мога да разкажа от първо лице!

Застъпването на Дойчин Боянов като елемент “Въздух” в творческия ми проект “Квинтесенция”се оказа най-добрия Планински въздух, който можех да поема, захлупена от рутината на ежедневието, която все повече ме задушаваше и обременяваше …Понякога се случва така, че приключенския дух се заклещва в ужасно тясна бутилка на която тапата е толкова силно затегната, че дори и най-силните напъни отвътре навън не дават никакъв резултат. 

Спасението, Драги ми Читателю, е твоето, моето, нашето въображение, което е свободно да ходи където си ще, а разговора ми с Дойчин ме отведе до 8849 метра надморска височина, чак до Еверест. 

Keep climbing to the top, Bro 🙂

Нина Седемватова