Гмуркане, Скуба Дайвинг

Изкуството да се гмурнеш дълбоко с Ина Димитрова и Вода – част втора

“Изпразни ума си. Бъди безформен като вода. Когато налееш вода в чаша, тя се превръща в чашата. Когато налееш вода в чайник, тя се превръща в чайника. Когато налееш вода в бутилка, тя се превръща в бутилката. Водата може да тече или да се разлее. Бъди вода, приятелю ”

Снимка от личен архив на Ина Димитрова

Когато поканих Ина да се включи в “Квинтесенция”, исках да реализирам идеята ми за завладяващ проект, с който да погъделичкам в четири посоки приключенския дух на всеки човек, който се докосне до него.

Драги ми, Читателю ! В основата на всичко си ТИ и твоето въображение, което може да те отведе надълбоко, нависоко, навътре и да те възпламени да осъществиш мечтите си, без значение колко немислими са те, колко упорит труд и здрави нерви ще ти коства това и колко хора ще излязат на пътя ти да ти кажат, че не можеш.

За силния дух, за дисциплината, за водата и за професионалната екипоровката с Ина Димитрова

Ина, съществува ли понятието спортна злоба в дайвинга ?

Първо, техническото гмуркане не е състезателна дисциплина, второ през живота си не съм изпитвала спортна злоба. Техническото есктремно гмуркане се равнява по трудност и сериозност на алпинизма и изкачването на 8-хилядници – една самотна сцена, на която се качваш или слизаш веднъж, най-много два пъти в живота си, пред невидима публика и глухи аплодисменти и просто си казваш – ДИШАЙ и ЖИВЕЙ В МИГА, защото после може и няма ! 

Добре, а кое е най-важното умение, което тялото ни трябва да овладее за гмуркането?

ДИ-ША-НЕ-ТО ! Онова нещо, което ни свързва с живота и с онзи “Източник”, от който идваме. Дишането е движение, кислородът захранва мозъка и мускулите ни. Правилното дишане е свързано с менталните ни процеси, спокойствие и правилна преценка в критични ситуации. Следват плаваемостта и позицията във водата. Точно както и в живота, дишането е това, което ни спасява от паник атаки или неконтролирани емоционални реакции, умението да “плаваме” през живота и да запазим баланс без да се изстрелваме неконтролирано нагоре или да “потъваме и да се влачим по дъното” , както в живота, така и в гмуркането са най-съществени. Без тях няма живот, а и да има, то нашето участие в него е клонящо към никакво 🙂 

Ина, нека си поговорим и за екипировката, която е изключително важна при екстремните спортове и освен, че позволява на човек да стигне по далеч, по-високо, по-дълбоко, по-детайлно в същината на активността, е и животосъхраняваща. 

В скуба дайвинга екипировката е стандартните неща – маска, плавници, неопренов костюм, водолазна компресорна жилетка, дихателен апарат “регулатор” и водолазна бутилка за сгъстен въздух и тежести са базисния минимум, а за автономен водолаз е необходим и водолазен компютър, който отчита дълбочина, време, азотна експозиция и сейфти спирки по пътя към повърхността. 

Има брандове, който обичам да ги наричам идиотоустойчиви и тъй като 7watta сме запалени по най-добрата екипировка за открито, би ли ни казала няколко качествени бранда, на които ти се доверяваш за екстремни активности без значение дали са по въздух, вода, земя или астрално пространство 🙂 

Разбира се – Apeks за регулатори, Halcyon – за крила, AQUALUNG за повечето recreationional неща, SUUUNTO и SHEARWATER за водолазни компютри !

А сега да отделим внимание и на Планетата – с толкова  много пластмаса накъде ще я докараме и има ли спасение от това безразсъдство?

Големите индустрии се опитват да ни убедят, че ако събираме капачките от бутилките, ходим на пазар с платнени торбички, носим си метални бутилки за вода и си слагам биоразградим брокат вместо обикновен, ще променя света, докато същите тези бълват толкова много пластмаси ежедневно, че да зарият една държава. Това е толкова противно лицемерно. И правителствата си мълчат безцеремонно, защото някои някъде по веригата се облагодетелстват в мащаби, които ние не дори не можем да си представим! Което не значи, че не правя всички онези гореспоменати неща за спокойствие на съвестта. Но нека да си кажем истината – дъното на световния океан е покрито със слоеве маси микропластмаса. И не е като да сме спрели този процес по замърсяване изцяло. Така че ако извънземните се включат в почистването някой ден може и да успеем. 

Ина, приключвам разговора си с теб по приключенската. .. Имаш ли случка под вода, която е мистериозна или чудновата? 

Ако очакваш да ти разкажа някоя пиратска история, ще трябва да те разочаровам. Имала съм лично преживяни много истории, но ако ги разкажа те няма да са лични. Например последната ми експедиция в Трък Лагуун, Микронезия, където са загинали стотици японци е и потопен целия японски флот от американците през BCB, но тези неща ще останат за мен. Това, което ще кажа е, че цяло чудо на природата и на цивилизацията е, че човек може да остане с часове под водата и какво по-голямо чудо от това?! Живейте, бе хора ! Живейте “СЕГА”, защото “някой друг път” може и да няма и да имат други планове за вас. 

Вода с Ина Димитрова и изкуството да се гмуркаш дълбоко

“Гладният сънува хляб, а жадният вода”

Снимка от личен архив на Ина Димитрова

Водни балончета и триизмерна тишина е картината, която изплува в съзнанието ми, когато си представя, че се гмуркам надълбоко и кожата ми настръхва. По природа съм човек, който жадува да живее повече приключенската, отколкото в нормална и удобна рутина и затова винаги търся за себе си нещо, което да запали вътрешния ми огън и да ме развълнува, най-вече в периодите в които преживявам житейско оцеляване от някой друг отлив на живота, който ме е споходил ненадейно. Наясно съм, че живота е треньор, който понякога е снизходителен и добър, а друг път жесток, затова и съм си разбрала моята  формула за справяне с такива ситуации – спорт и непрестанно движение. 

В новия ми творчески проект “Квинтесенция”, драги ми Читалелю, ще те срещна с четири вдъхновяващи личности, които в пряк и преносен смисъл ще влязат в кожата на четирите природни елемента вода, въздух, земя и огън. За тях спортната дисциплина и непрестанното движение са ежедневие и начин на живот, работа и професия и вярвам, че това изключително много е шлифовало личността им и силния им дух. 

Драги ми Читателю, пожелавам ти интересно потапяне в Квинтесенция ! 

Старт и потъваме на дълбоко … H20

Ина Димитрова е специализиран инструктор по скуба дайвинг и втората жена, дръзнала да опознае водите на Червено море до 201 метра дълбочина, с което постига важен и запомнящ се рекорд. Ина е и член на екипа, сътворили “ Плаващите кейове” на великия и незабравим Кристо. Още един красив успех в личната й житейската книга. 

Снимка от личен архив на Ина Димитрова

Здравей, Ина ! Благодаря ти, че се отзова да се включиш в моя проект и да влезеш във формулата на “Квинтесенция” именно през водната стихия, която абсолютно ти приляга. Ще те върна малко назад във времето и в годината 2015 в която постигаш своя рекорд в открити води. Вярваше ли, че това ще се случи и как изглежда пространството дълбочина в този радиус надолу? 

Като цяло аз съм личност, която рядко предприема да прави неща в които не вярва, особено инициирани от мен. Истината е, че тук повярва в мен Росен, който слезе с мен почти до същата дълбочина за да ме заснеме с видео, но възникна технически проблем с неговата екипировка и трябваше да се върне нагоре. Никак не изглежда защото е пълен мрак, освен там, където свети пoдвоната лампа.

Скуба дайвинга определено има много приключенски характер. А има ли критерии по които човек може да прецени дали този спорт е подходящ за него/нея? 

Всички казват, че гмуркането е подходящо за хора от 7 до 70 годишна възраст, а аз добавям, че стига да сте в добра физическа форма и не страдате от диабет, епилепсия или някакви пороци на сърцето, всеки би могъл да премине обучение, а ние ще се погрижим и за емоционалната и менталната ви форма. Обучавала съм и хора в инвалидни колички, както и такива, за които съм създавала индивидуализирана система за превъзмогване на страхове и фобии от вода, дълбочина, риби и прочие. 

Начина ти на живот явно показва, че ти плуваш в свои води. Зная за теб, че обичаш да пътуваш на далечни дестинации, където също така има много вода. Основала си и своето училище “ Diving Bg” и с твоя екип се движите през сезоните динамично с курсове за гмуркане във водите край Созопол и остров Св. Иван, а зимния сезон водолазния курс оперира в столицата, където правите пробни гмуркания в басейн. Смяташ ли, че професията ти на учител е благодарна?

Аз го правя да изглежда, че го правя с лекота и удоволствие, което си давам сметка, че отстрани изглежда много завидно бохемско, но мога да уверя, че 90% от хората нямат волята и силата да работят това, което истински обичат, да го правят по начина, по който те го виждат и разбират и да имат капацитета да си платят затова, защото всичко си има цена на този свят. Така че въпросът е по-скоро философски и предпочитам да говоря за някаква регулация на труда и лоялна конкуренция, която да не разрушава пазара за нас хората със свободни професии и прочие неща. Обичам да се фокусирам върху това, което моето призвание на преподавател ми е донесло – това удовлетворение от радостта на хората, когато надделеят себе си, страховете си и физическите, полови, социални и възрастови ограничения. Няма заплата на света, която да ми плати това ! И който ме познава, го знае. 

Снимка от личен архив на Ина Димитрова

Преди да станеш очарователна морска русалка, какъв беше живота ти?

Беше живот на октопод в затворен буркан 🙂 Опитвах да жонглирам на сто места между висшето ми образование по архитектура във Франция, спорта, работата, безсъние и оцеляване на чуждестранен студент. Не се оплаквам, но с радост забравих за живота преди гмуркането, което ми донесе всичко в едно – радост от живота, призвание и професия. Както казват японците – намерих своя Икигай. Съветвам те да прочетеш книгата “Икигай” , което е пресечната точка на онова, в което си добър, от което хората имат нужда и светът е готов да ти плаща за него. Ако го няма налично едно от тези трите, то тогава е всичко друго, но не и Икигай.

Следва продължение …