Квинтесенция

Дишане без налягане с Дойчин Боянов; Елемент Въздух; Project Квинтесенция

Снимка от личния архив на Дойчин Боянов – главно планинско било на планината Тангра, остров Ливинстън, с гледка на заден план континента

Здравей, Дойчин ! Хванах те с Квинтесенция и с елемент Въздух  🙂 Как си, какво правиш в момента, как минава деня ти? 

Здравей! Тъкмо се прибирам от Рила, където бях на лагер със студентите. Благодаря за поканата и вниманието! Схващам идеята въздух, вода, земя и огън, но ме забавлява моята роля да започна с въздуха, понеже от всичките в алпинизма най-много ми е липсвал именно той.

Истина ли е, че преди време си се влюбил в твоята съседка, планината Витоша и тя е била отправна точка по пътя ти нагоре към още по-високи планини? Щастлив ли се чувстваш от така стеклите се отношения между теб и нея? 

Витоша ме е съпътствала в целият ми живот. Считам, че любовта към природата и приключението дължа на нея. Но влюбването стана по-късно. Отначало я използвах за игри, после за тренировки и чак сега истински й се наслаждавам и ми липсва. В този ход на събитията Тя ми е дала всичко и мечтите и силата и любовта. Тя е тази, която е формирала у мен зависимостта да търся кривата в хоризонта и да тръгвам с цялото си любопитство към нея.

Доколкото разбрах, ти си преминал през специализиран курс на обучение, преди да вдигнеш нивото на катерене и надморските височини. Завършил си също така НСА, което си е висока летва. Това на мен ми говори, че си се отдал на твоята професия, която въобще не е типична и си проявил абсолютна сериозност и целенасоченост. Смяташ ли, че има суета в днешно време в алпинизма и това ли е причината да има все повече инциденти по пътя към върховете според теб?

Суетата е едно от качествата на алпинистите. Така именно избират и своите цели в алпинизма. Всички алпинисти, които познавам приличат на върховете, които са качвали! Наблюдавам днес много хора, които искат тази хубост, но без да поемат рисковете и ако може това да се случи веднага, че дори надуват балона с претенции за рекорди. Това на мен не ми пречи, но не считам, че се занимаваме с една и съща дейност. Няма и да заприличат на върховете, които си купуват, защото алпинизма предполага способност да се решават проблеми, а това зависи от личният опит. Всички наблюдаваме огромни опашки от хора към върхове като К2 и Еверест, но почти никой от тях не е способен да продължи и два метра след края на фиксираното от водачите въже. В този ред на нещата логично изниква въпроса: На кой му е дотрябвал такъв алпинист? Считам, че и тук към олицетворението на човека стоящ на върха, паразитно се закача образа на нещо, което експлоатира идеала и съсипва образа. С инцидентите нещата стоят по различен начин. Аз откривам два важни нюанса, които са с различен произход. От една страна тези, които се изправят пред нерешени проблеми, въпреки всестранната си подготовка, винаги ще бъдат изложени на рискове, които произтичат от неизвестността, пред която са се изправили. Но това са и хората, на които дължим отместения хоризонт, защото дори и често със злата си участ, която са имали, ние добиваме опита и познанието и така сме вече по-успешни. Другият случай е свързан с големият брой практикуващи, който по пътя на елементарната аритметика води и до по-голям брой инциденти. Ако към това се добави и липсата на необходимият опит, то вече говорим за надежда единствено в късмета.

За мен всяка планина е живо същество със собствен характер и преди време, когато посещавах всекидневно Витоша на закуска, за да спортувам, я оприличавах на гостоприемна девойка с благ характер. Точно в противоположния смисъл коя е най-страшната планина с която ти си се срещал и има ли причина да е така? 

Хората винаги имаме за отправна точка себе си, що се отнася за околния свят. Възприемаме нещата според нашите възможности и имаме способността да им придаваме образ чрез който да общуваме с тях. Никога не съм се срещал с грозна планина. Всичките са съвършени и това е основната причина да се стремим към тях. По този начин ни променят личните мащаби, защото са огромни, по този начин ни въздействат естетически, защото са красиви, по този начин ни правят силни, защото са трудни. Всичко това имаме от тях! Най-страшната планина до този момент за мен бе Нанга Парбат. Това е един гигантски планински масив Хималаите, натоварен с много човешки съдби. Наречена е „Планината убиец“ и е вероятно от най-трудните върхове за изкачване не само поради сложният си релеф, но и именно поради многото трагедии, които са се случили по нейните склонове. Всичко това ми е въздействало по чудовищен начин, като повиши предизвикателството от изкачването в пъти повече. Това е и изкачването, което ми е доставило най-голямо удовлетворение.

Снимка от личния архив на Дойчин Боянов – премиерно изкачване на връх “Левски” в Каракорум, Пакистан , когато върха получава своето име по планинарското правило “който стъпи първи -той кръщава”

Все повече алпинисти се насочват към високите върхове с амбицията да направят безкислородно изкачване. Каква физическа подготовка е нужда затова, какви са твоите тренировки, спазваш ли някакъв хранителен режим , въобще как се грижиш за твоето тяло или просто така си роден?

Безкислородното изкачване е въпрос отнасящ се за осемхилядниците и то предимно за Еверест. Той, спрямо останалите е почти 9000 м. Това предполага много продължително изкачване в зоната над 8000 м. не само в щурмовия ден, но и ден преди това, а често и ден след това. Повечето от останалите 13 върха са изкачени без кислород още при първото им изкачване преди вече 70 години. Ако разглеждаме въпроса на брой изкачвания и колко от тях са без кислород ще видим, че са нищожно малкo. За физическата подготовка не мога да отговоря в рамките на това интервю. Мисля, че постиженията във алпинизма, а и върховите постижения в спорта се дължат основно на психологическата подготовка. За всяка висока цел се налага човек да живее според нея. За мен улеснение винаги е било, че аз съм мечтаел за тези върхове, което обяснява и голямата ми мотивация за тях. Относно храната въпроса стои доста по-просто, защото в алпинизма ядеш това което има и ядеш когато има. Да не разочаровам някой, но не съм веган, нито вегетарианец. Интересно е обаче как се променят вкусовите възприятия и изисквания на височина. Това произхожда от промените в организма от физиологична гледна точка. Темата е също толкова обширна както тази за спортната подготовка. Що се касае до височинната поносимост, тук вероятно нещата са извън сферата на нашето влияние, защото се счита медицински аргументирано, че тук има генетична предопределеност у някои и непоносимост у други. Разлики, които се проявяват на височина и е невъзможно или недостатъчно да се повлияят от предварителната подготовка.

В много хроники съм попадала на нещо интересно, което ме човърка отвътре и искам да знам. Явлението “гласове над 7000 метра височина” истина ли е, има някакво научно обяснение или планината пази своите тайни… Как си го обясняваш ти и случвало ли ти се е на теб?

Гласовете над 7000 метра бихте могли да чуете и у дома, ако намалите притока на кислород до мозъка до степен, в която той неможе да функционира нормално. Така е и с хората страдащи от различни умствени заболявания. Ние ги отчитаме, но те не! Страдащата нервна система вижда образи, които са нереални, предприемаме действия, които са неадекватни за ситуацията и при всичко това сме естествено лишени от представата, че правим нещо нередно, защото това са условията при, които работи мозъка ни в този случай. Поради тази причина аз нямам спомен да съм изпадал в подобно състояние.

Снимка от личния архив на Дойчин Боянов към връх Фризланд, остров Ливингстън, Антрактида

Има хора, които тръгват на преходи в природатата едва ли не по домашно облекло. Кажи ми каква е твоята екипировка и какво носиш в раницата си? Буквално ми е интересно има ли животоспасяващи задължителни помагала, като изключим вода и храна, които си ги знаем.

Да! Из нашите планини е често виждано туристите да се движат все едно са телепортирани от някой мол. На Витоша, например поради директният достъп до високата част на планината от центъра на града, може да срещнете някой, който не предполага, че в планината и климата и метеорологията са различни от градската среда. При експедициите, като организационна форма е по-различно, защото там и целите и участниците предполагат или спортна или научна цел и се очаква да са наясно с условията. Екипировката винаги се определя от целта и никога не е една и съща, но има неща, които не ми излизат от раницата и при няколко часов излет до дома ми. Това са: бинт, челник, швейцарско ножче, компас, бъф. Обичайно се търкалят и няколко бонбона. Винаги взимам връхна дреха, дори и ситуацията да не предполага подобна нужда, както и шише с вода. С облеклото ми е по-лесно, защото почти нямам дрехи, които да не са за планина.

Аз съм човек, който е на мнение, че качеството е важно и когато човек се занимава със сериозна спортна дисциплина, е важно да използва качествени брандове, защото те гарантират, че ще издържат зор, студ и мъка. Кой за брандовете на които ти се доверяваш? 

Опита който имам е, че няма търговска марка, която изцяло да задоволи изискванията ми. Дори в облеклото различните компоненти са от различни марки. Обичайно ползвам термо бельо на The North Face, полар на Montane, яке Berghaus,панталон The North Face, комбинирана пухенка с прималофт на Milett,обувки La Sportiva и Salewa. Май изброих почти всички представени марки на нашия пазар, без да представлявам никоя от тях. Понякога се налага да преправям някои от тях.

Снимка от личния архив на Дойчин Боянов с деца от с.Асколе, Балтистан, Пакистан на която ясно се вижда, че дрехите не правят човека, делата го правят Човек 🙂

Дойчин, представи си, че живота ти една година е плътно на стол зад бюро с работно време … Как се виждаш в тази светлина ? 

Парадоксалното е, че дори имам постоянен трудов договор, имам бюро, а работното време ми е ненормирано. Последното издава и естеството на работата ми, която истински обичам. Като служител на Национална Спортна Академия съм бил командирован на редица от моите експедиции из планините по света. Бюрото ми е почти ново, а стола без следи от използване 🙂 Иначе считам, че живеем точно живота, който можем да си представим. Вероятно някои неща от моя изглеждат романтични и привлекателни за някой друг, но почти е сигурно, че същият не може да живее по моя начин и не би получил удовлетворението от това. В работата, която имаме най-важното е да чувстваме удовлетворението от това, което вършим. 

Имаш ли някаква лична кауза, която искаш да споделиш с мен/нас и търсиш ли ново вдъхновение там, където си? 

Не! Не се възприемам като водач, който създава модели на поведение и проповядва каузи. Никога не съм търсил вдъхновение. Незнам как се търси вдъхновение. Вдъхновението ме е откривало до сега. Вярвам в естественото развитие на нещата и залагам само на неща, които един ден да мога да разкажа от първо лице!

Застъпването на Дойчин Боянов като елемент “Въздух” в творческия ми проект “Квинтесенция”се оказа най-добрия Планински въздух, който можех да поема, захлупена от рутината на ежедневието, която все повече ме задушаваше и обременяваше …Понякога се случва така, че приключенския дух се заклещва в ужасно тясна бутилка на която тапата е толкова силно затегната, че дори и най-силните напъни отвътре навън не дават никакъв резултат. 

Спасението, Драги ми Читателю, е твоето, моето, нашето въображение, което е свободно да ходи където си ще, а разговора ми с Дойчин ме отведе до 8849 метра надморска височина, чак до Еверест. 

Keep climbing to the top, Bro 🙂

Нина Седемватова

Изкуството да се гмурнеш дълбоко с Ина Димитрова и Вода – част втора

“Изпразни ума си. Бъди безформен като вода. Когато налееш вода в чаша, тя се превръща в чашата. Когато налееш вода в чайник, тя се превръща в чайника. Когато налееш вода в бутилка, тя се превръща в бутилката. Водата може да тече или да се разлее. Бъди вода, приятелю ”

Снимка от личен архив на Ина Димитрова

Когато поканих Ина да се включи в “Квинтесенция”, исках да реализирам идеята ми за завладяващ проект, с който да погъделичкам в четири посоки приключенския дух на всеки човек, който се докосне до него.

Драги ми, Читателю ! В основата на всичко си ТИ и твоето въображение, което може да те отведе надълбоко, нависоко, навътре и да те възпламени да осъществиш мечтите си, без значение колко немислими са те, колко упорит труд и здрави нерви ще ти коства това и колко хора ще излязат на пътя ти да ти кажат, че не можеш.

За силния дух, за дисциплината, за водата и за професионалната екипоровката с Ина Димитрова

Ина, съществува ли понятието спортна злоба в дайвинга ?

Първо, техническото гмуркане не е състезателна дисциплина, второ през живота си не съм изпитвала спортна злоба. Техническото есктремно гмуркане се равнява по трудност и сериозност на алпинизма и изкачването на 8-хилядници – една самотна сцена, на която се качваш или слизаш веднъж, най-много два пъти в живота си, пред невидима публика и глухи аплодисменти и просто си казваш – ДИШАЙ и ЖИВЕЙ В МИГА, защото после може и няма ! 

Добре, а кое е най-важното умение, което тялото ни трябва да овладее за гмуркането?

ДИ-ША-НЕ-ТО ! Онова нещо, което ни свързва с живота и с онзи “Източник”, от който идваме. Дишането е движение, кислородът захранва мозъка и мускулите ни. Правилното дишане е свързано с менталните ни процеси, спокойствие и правилна преценка в критични ситуации. Следват плаваемостта и позицията във водата. Точно както и в живота, дишането е това, което ни спасява от паник атаки или неконтролирани емоционални реакции, умението да “плаваме” през живота и да запазим баланс без да се изстрелваме неконтролирано нагоре или да “потъваме и да се влачим по дъното” , както в живота, така и в гмуркането са най-съществени. Без тях няма живот, а и да има, то нашето участие в него е клонящо към никакво 🙂 

Ина, нека си поговорим и за екипировката, която е изключително важна при екстремните спортове и освен, че позволява на човек да стигне по далеч, по-високо, по-дълбоко, по-детайлно в същината на активността, е и животосъхраняваща. 

В скуба дайвинга екипировката е стандартните неща – маска, плавници, неопренов костюм, водолазна компресорна жилетка, дихателен апарат “регулатор” и водолазна бутилка за сгъстен въздух и тежести са базисния минимум, а за автономен водолаз е необходим и водолазен компютър, който отчита дълбочина, време, азотна експозиция и сейфти спирки по пътя към повърхността. 

Има брандове, който обичам да ги наричам идиотоустойчиви и тъй като 7watta сме запалени по най-добрата екипировка за открито, би ли ни казала няколко качествени бранда, на които ти се доверяваш за екстремни активности без значение дали са по въздух, вода, земя или астрално пространство 🙂 

Разбира се – Apeks за регулатори, Halcyon – за крила, AQUALUNG за повечето recreationional неща, SUUUNTO и SHEARWATER за водолазни компютри !

А сега да отделим внимание и на Планетата – с толкова  много пластмаса накъде ще я докараме и има ли спасение от това безразсъдство?

Големите индустрии се опитват да ни убедят, че ако събираме капачките от бутилките, ходим на пазар с платнени торбички, носим си метални бутилки за вода и си слагам биоразградим брокат вместо обикновен, ще променя света, докато същите тези бълват толкова много пластмаси ежедневно, че да зарият една държава. Това е толкова противно лицемерно. И правителствата си мълчат безцеремонно, защото някои някъде по веригата се облагодетелстват в мащаби, които ние не дори не можем да си представим! Което не значи, че не правя всички онези гореспоменати неща за спокойствие на съвестта. Но нека да си кажем истината – дъното на световния океан е покрито със слоеве маси микропластмаса. И не е като да сме спрели този процес по замърсяване изцяло. Така че ако извънземните се включат в почистването някой ден може и да успеем. 

Ина, приключвам разговора си с теб по приключенската. .. Имаш ли случка под вода, която е мистериозна или чудновата? 

Ако очакваш да ти разкажа някоя пиратска история, ще трябва да те разочаровам. Имала съм лично преживяни много истории, но ако ги разкажа те няма да са лични. Например последната ми експедиция в Трък Лагуун, Микронезия, където са загинали стотици японци е и потопен целия японски флот от американците през BCB, но тези неща ще останат за мен. Това, което ще кажа е, че цяло чудо на природата и на цивилизацията е, че човек може да остане с часове под водата и какво по-голямо чудо от това?! Живейте, бе хора ! Живейте “СЕГА”, защото “някой друг път” може и да няма и да имат други планове за вас. 

Вода с Ина Димитрова и изкуството да се гмуркаш дълбоко

“Гладният сънува хляб, а жадният вода”

Снимка от личен архив на Ина Димитрова

Водни балончета и триизмерна тишина е картината, която изплува в съзнанието ми, когато си представя, че се гмуркам надълбоко и кожата ми настръхва. По природа съм човек, който жадува да живее повече приключенската, отколкото в нормална и удобна рутина и затова винаги търся за себе си нещо, което да запали вътрешния ми огън и да ме развълнува, най-вече в периодите в които преживявам житейско оцеляване от някой друг отлив на живота, който ме е споходил ненадейно. Наясно съм, че живота е треньор, който понякога е снизходителен и добър, а друг път жесток, затова и съм си разбрала моята  формула за справяне с такива ситуации – спорт и непрестанно движение. 

В новия ми творчески проект “Квинтесенция”, драги ми Читалелю, ще те срещна с четири вдъхновяващи личности, които в пряк и преносен смисъл ще влязат в кожата на четирите природни елемента вода, въздух, земя и огън. За тях спортната дисциплина и непрестанното движение са ежедневие и начин на живот, работа и професия и вярвам, че това изключително много е шлифовало личността им и силния им дух. 

Драги ми Читателю, пожелавам ти интересно потапяне в Квинтесенция ! 

Старт и потъваме на дълбоко … H20

Ина Димитрова е специализиран инструктор по скуба дайвинг и втората жена, дръзнала да опознае водите на Червено море до 201 метра дълбочина, с което постига важен и запомнящ се рекорд. Ина е и член на екипа, сътворили “ Плаващите кейове” на великия и незабравим Кристо. Още един красив успех в личната й житейската книга. 

Снимка от личен архив на Ина Димитрова

Здравей, Ина ! Благодаря ти, че се отзова да се включиш в моя проект и да влезеш във формулата на “Квинтесенция” именно през водната стихия, която абсолютно ти приляга. Ще те върна малко назад във времето и в годината 2015 в която постигаш своя рекорд в открити води. Вярваше ли, че това ще се случи и как изглежда пространството дълбочина в този радиус надолу? 

Като цяло аз съм личност, която рядко предприема да прави неща в които не вярва, особено инициирани от мен. Истината е, че тук повярва в мен Росен, който слезе с мен почти до същата дълбочина за да ме заснеме с видео, но възникна технически проблем с неговата екипировка и трябваше да се върне нагоре. Никак не изглежда защото е пълен мрак, освен там, където свети пoдвоната лампа.

Скуба дайвинга определено има много приключенски характер. А има ли критерии по които човек може да прецени дали този спорт е подходящ за него/нея? 

Всички казват, че гмуркането е подходящо за хора от 7 до 70 годишна възраст, а аз добавям, че стига да сте в добра физическа форма и не страдате от диабет, епилепсия или някакви пороци на сърцето, всеки би могъл да премине обучение, а ние ще се погрижим и за емоционалната и менталната ви форма. Обучавала съм и хора в инвалидни колички, както и такива, за които съм създавала индивидуализирана система за превъзмогване на страхове и фобии от вода, дълбочина, риби и прочие. 

Начина ти на живот явно показва, че ти плуваш в свои води. Зная за теб, че обичаш да пътуваш на далечни дестинации, където също така има много вода. Основала си и своето училище “ Diving Bg” и с твоя екип се движите през сезоните динамично с курсове за гмуркане във водите край Созопол и остров Св. Иван, а зимния сезон водолазния курс оперира в столицата, където правите пробни гмуркания в басейн. Смяташ ли, че професията ти на учител е благодарна?

Аз го правя да изглежда, че го правя с лекота и удоволствие, което си давам сметка, че отстрани изглежда много завидно бохемско, но мога да уверя, че 90% от хората нямат волята и силата да работят това, което истински обичат, да го правят по начина, по който те го виждат и разбират и да имат капацитета да си платят затова, защото всичко си има цена на този свят. Така че въпросът е по-скоро философски и предпочитам да говоря за някаква регулация на труда и лоялна конкуренция, която да не разрушава пазара за нас хората със свободни професии и прочие неща. Обичам да се фокусирам върху това, което моето призвание на преподавател ми е донесло – това удовлетворение от радостта на хората, когато надделеят себе си, страховете си и физическите, полови, социални и възрастови ограничения. Няма заплата на света, която да ми плати това ! И който ме познава, го знае. 

Снимка от личен архив на Ина Димитрова

Преди да станеш очарователна морска русалка, какъв беше живота ти?

Беше живот на октопод в затворен буркан 🙂 Опитвах да жонглирам на сто места между висшето ми образование по архитектура във Франция, спорта, работата, безсъние и оцеляване на чуждестранен студент. Не се оплаквам, но с радост забравих за живота преди гмуркането, което ми донесе всичко в едно – радост от живота, призвание и професия. Както казват японците – намерих своя Икигай. Съветвам те да прочетеш книгата “Икигай” , което е пресечната точка на онова, в което си добър, от което хората имат нужда и светът е готов да ти плаща за него. Ако го няма налично едно от тези трите, то тогава е всичко друго, но не и Икигай.

Следва продължение …