Да срещнеш Боян Петров

Да срещнеш Боян Петров

Разказ номер 7

Спомням си първата си среща с Боян Петров, а още повече обичам моментите, в които се сещам за нея. Дори сега, изписвайки всяка дума на клавиатурата на таблета ми, мога да пресъздам това усещане отново.

Токов удар… да, точно така. В момента, в който се запознах с него, усещането беше като че ли бъркам с двата пръста в електрически контакт. Рязко поемане на силна енергия.

Видяхме се в “Хепи”, така се случи, а аз се чувствах happy и excited. Изначалната идея бяха соларните чарджъри на Goal Zero, които Боян използваше в експедициите до осемхилядниците, но другото което беше по-важно, го наричам среща с голям човек. По мои представи Истински Великан.

Отговорно мога да кажа, че не ми се вярваше какво се случва. Отказвах да бъда ”Делова” в тази среща, каквато беше орисана да бъде в началото, пък и въобще нямаше нужда. От момента, в който си преговарях наум как да се представя официално, веднага бях кръстена “Седемватова”.
Ами нещата са най-хубави, когато се случват простичко и без предварителен сценарий.

Енергия за алпинистите в базовите лагери

 

Боян набързо ме накара да се чувствам полезна за тази планета, като ми споделяше каква е ползата от независимата енергия и как соларните панели и преносимо захранване дават енергия на техниката на алпинистите в базовите лагери по пътя към нарочения връх.

 

Знаете ли как разказваше той – усмихнат, разпален и всичко се казваше простичко – това е супер, онова е велико, така се действа, да действаме!

Имахме идея да обединим неговата книга “Първите седем” и 7watta в коалиция. Нещо свежо, енергийно и надъхващо хората да се движат, да се зареждат с положителна енергия и да са по-често сред природата.

Това не се случи, но пък мен самата ме вдъхнови да напиша този текст в 5 часа сутринта, и да започна поредица от разкази за вдъхновяващи ме хора “Да срещнеш …”, в които ще пиша за такива хора като него – “Положителни електрони”.
Потока на енергията тръгна, а аз се надявам да вдъхновя и вас, които четете този разказ започващ с Номер 7.

Усещам, че тази статия мога да я пиша до безкрай, но искам да по-скоро да обясня как усещам Боян през моя волтмер – енергия, която може да не я виждаш с просто око, даже с две, обаче я чувстваш и знаеш, че е около теб.
Или някъде високо, около или над осемхиляди метра надморска височина.

И така, крачка по крачка, с “котки или без котки”, всеки катери своя осемхилядник. Важното е енергията да е в движение.

Снимките в статията, Боян ми беше изпратил, за да ми покаже как работи слънчевата енергия, по пътя към върховете.
Благодаря ти, Приятелю!

Нина Седемватова

 

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *