Когато на обущаря му се скъсаха обувките, а на Нина и падна батерията на iPhone-a или ползата от външната батерия Goal Zero Switch 8.

Искам да разкажа една лична история, която помня и до ден днешен и често се иронизирам, когато се сетя за нея. Не че тази история ще промени света към по-добро или към по-лошо, но винаги ще ми напомня да проверявам съдържанието на чантата си за външна батерия power pack преди да излезна от вкъщи.
Аз съм човек, който е пристрастен към употребата на мобилни технологии – имам предвид телефон, лаптоп и други такива модерни техники.
Живота ми протича в честата им употреба – минимум 16 часа в денонощието – такава ми е работата, динамична и свързна с разговори с хора, писане на мейли и сърфиране в интернет, само че това е в движение.
Нося в себе си винаги моя любим “джобен аксесоар” – външната ми батерия Goal Zero Switch 8 Recharger и мисля, че е задължително да имам минимум това в себе си, при положение че работя съвместно с компанията лидер в продажбата на захранващи соларни продукти.
Затова и преди лягане не ми е спешно да си включвам iPhone-a да се зарежда. Спокойна съм и знам, че като ми светне батерията в червено, когато съм навън, имам опция да презаредя навсякъде с моята външна батерийка.
….Денят ми се очертаваше динамичен и в движение и писъка на алармата на телефона сутринта го подсказваше крещящо.
Излязох светкавично (Superman ряпа да яде) и се запътих към офиса. Взех каквото е необходимо и тръгнах по срещи – обичайната динамика.
Очаквах важно обаждане, което беше свързано с още по важна претояща среща, с “плаващо време” за доуточняване.
В един момент, докато вървях с бодра крачка, реших да проверя какво се случва с времето, минутите и секундите – то ли ме гони или аз него, и с ужас видях, че моят телефон е с леко черен екран, а когато натиснах бутона за стартиране, дисплея показваше анимацийката на изтощена батерия, която има нужда от зареждане.

image-1
В този момент разбрах, че трябва да намеря моето спасение Switch 8 Recharger в чантата си, а след секунди кръвното ми скочи рязко – НЯМА Я! Бях я забравила. Сещате се какво се случва – с леко изкривена физиономия започнах да търся къде да заредя телефона си, изхабих 10 000 нервни клетки, понякога съм доста емоционална, особенно когато имам важни срещи и накрая се сетих за приказката за обущаря, който има скъсани обувки…. провалена среща, паднала батерия и без ток.
Та ползата от тези малки компактни устройства, наречени зареждачки е огромна. Някак си човек се чувства независим от обстоятелствата, който се опитват да го прецакат в ежедневието.
Не случайно често говоря за израза “ мобилно независими” и докато не притежаваш power pack в себе си, няма как да разбереш какво чудо носиш в себе си, а разбираш за липсата му, едва когато го нямаш под ръка.

Защо да избереш Switch 8 Recharger / Power pack

Размер и дизайн: Теглото на батерията Switch 8 е само 91 гр. и усещането, че може да ти натежи, не важи за нея.
Всеки един продукт на компанията Goal Zero е изработен с изключителен компактен дизайн (най-малката батерия, сравнена с подобни модели на други марки), а тялото е изработено от олекотен алуминий.

image-3

Произход: Goal Zero гарантира за качествто и сигурната екслоатация на всяко захранващо устройство или аксесоар, предлаган в дистрибуторската мрежа.
Системата за контрол на батерията предпазва вашето устройство от презареждане и изтощаване.
Сертификати: Компанията Goal Zero е лидер #Outdoor в производството на преносимо соларно захранване и всеки продукт е тестван при различни климатични условия, от полюс до полюс.
Съвместимост: Switch 8 Recharger е съвместима с всички USB устройства. Идеална за iPone, iPad, Ipod, Kindle, Samsung Galaxy, Cameras, GoPro, Tablets (25%) и други устройства.

Фрийрайдъра Милан Димов – Миланстера за соларната енергията на Goal Zero!

Милан Димов – Миланстера

#Фрийрайд Байкър #Посланик на добра воля Goal Zero Bulgaria #Смело сърце #Господар на мечтите си

 

Има хора, които обичат да са стъпили здраво на земята. За тях това е начинът да се чувстват “сейфти” и да живеят в обичайната си зона на комфорт. Има други хора, които обичат да летят с… байкове. Милан Димов – Миланстера е един от тях.

Първият посланик на добра воля на Goal Zero Bulgaria, и няма как да не се похвалим с него.

  • Как се запознахме с Милан?

  • Ние не вярваме в случайностите. Съдбата ни срещна на ул. Раковски (еди кой си номер) в магазина на Drop In Bike, естествено! Когато той не е яхнал своя байк и е в градски условия, обича да е около “милион” байкове, така се чувства на позната територия. После изкарахме невероятен уикенд с него и други свежи хора на Боровец Red Bull Fragments 2016. Честно казано, това момче не се спира…
  • Какво си помислихме за Миланстера?

  • Е, няма такъв човек! Позитивен, ухилен до уши, дори малко над тях, и винаги готов за всякакви подвизи. Лесно се работи с такъв тип хора. Няма увъртане, няма условия и винаги отговаря “Вътре в играта съм”.

12642914_480561272128117_1571854660302936687_n

  • Защо се спряхме на Милански (ей така си го наричаме на галено)?

  • Посланиците на добра воля на бранда Goal Zero са хора – авантюристи (бел.ред. Ted Bradt – Kayaker; Chris Burkard – Photographer; Alex Honnold – Climber; Mike Libecki – Explorer; Don “The Nuge” Nguyen – Skateboarder; Liliana Libecki – Explorer, която е само на 12 години и други важни личности, за които ще разкажем друг път). Общо казано, хора, които живеят извън мястото, обичат свободата, живеят винаги на ръба, я на някоя пропаст, яхнали вълната, притихнали с часове с професионалната си техника, в очакване да заснемат перфектния кадър. Свободни от обстоятелства и ограничения, имащи единствено нужда от заряд и енергия. Хора, за които важи мотото на Goal Zero:
            Zero Apathy – We care
            Zero Boundaries – We explore
            Zero Regrets – We risk

В България също има такива хора и е необходимо да им отдадем нашата почит и възхищение, защото се изисква смелост да преследваш мечтите си и да вложиш страстта си към това, което те влече. Извън офиси, сгради и сигурно месечно възнаграждение.

Милан Димов е такъв човек и се радваме, че той е нашия първи Ambassador и наш талисман. Зареден с позитивно настроение и с независима соларна енергия, преоткриващ неговия приключенски живот.

milan_dimov_1

BBC пита Миланстера:

  • Ти какъв беше, когато нямаше нищо?

  • Какъв ли бях? Сега погледнато, странен! Вълнуваха ме бензинови возила, гонках се… Раздавах го повече келеш отколкото трябваше. Мислех, че колата прави човека. Всъщност, давам си сметка, че е било необходимо да извървя този път. Научих много неща по трудния начин, но и станах по-корав, разбрах за какво си струва човек да живее… Любовта е сила, движи всичко, а миговете не трябва да се губят!
  • Защо байкър, а не счетоводител?

  • …то аха да е счетоводител. В началото учих мениджмънт и маркетинг, посветих близо четири години от живота си на тези науки, но съвсем не си се представям в офис – четири стени, на бюро и с работно време от-до. Да се изхлузи човек от подобна скука не е трудно, или поне за мен не беше. Един ден зарязах всичко. Реших, че тръгвам да търся себе си… В момента байкът, сноуборда и ските са мотивацията ми в Националната Спортна Академия “Васил Левски” и се чувствам на място!
  • Обичаш ли на Слънце или предпочиташ мрачно и мъгливо време?

  • В планината ли е, винаги е хубаво за мен! Обичам слънцето, но тези условия са си лукс. Практиката показва, че разнообразния терен и променливи климатични условия ме държат по-концентриран, каляват волята и технически ме подготвят за “задачки нерешимки” по трасето. Много често ми се е случвало спускането да започне по сняг, в средата на трасето да полепна в кал, а в ниските части да ме посрещне суша и прахоляк. По-голям кеф от разнообразните условия за каране няма. Това е то яката школовка. Трудно е. Травматично е. Мръсно е. … но не го мислиш, а тръгваш “на касапница” надолу…
  • Какво мислиш за нас и като цяло за марката Goal Zero?

  • За бранда Goal Zero мисля, че е моят! Удивен съм, че съумява да посрещне всички мои хевидюти нужди – кал, вода, сняг… и най важното бомбо-устойчивост! Спортът ни е такъв, че паданията, въргалянията и челните удари са си част от играта. Продуктите за ползване в тези “военни” условия трябва да носят на удар и с изненада установих, че оцеляват! Силно впечатление ми прави колонката, която свири 20 часа с перфектен звук. Да не говорим за соларния панел, който ми зарежда камерата за 30 мин., къде ти такива екстри в планината, когато си се накиснал в екстремия до уши?! Всичко е предвидено! Благодат.
  • И като ползваш Nomad 7 и колонката Rock Out, какво ги прави по-различни?

  • Е, как какво е по-различното?! Всичко! Соларния панел Nomad 7 дава страхотна свобода, пипнат е откъм дизайн, премислен до най-малката подробност -лесно се сгъва и разгъва, има възможност да бъде закрепен буквално към всичко. На телефона пък е отредено- подредено, сигурно местенце, недосегаемо за вода и удари, изолирано с надежден цип. Нещото без което вече не мога е, usb port-а с който зареждането е възможно във всеки един момент ! Често закачам панела на на раницата, дори предимно е на раницата… защото обичам да го играя DJ по трасето надолу!Колнката Rock Out много ме впечатли с плътния си бас! Признавам си, човек може да се учисти докато умилително се е заслушал в басите на парчето, дори и ако същите са „заврени“  някъде надълбоко в раницата. ..Въобще не сте за пренебрегване, дори напротив, за амортизиране в дългосрочен план сте….с кеф!

milan_dimov_2

Снимки – с любезното съдействие на Юлиян Цветков (Юли), момчето с камерата, което го може!

 

#7watta #goalzero # solarpower #nomad7 #rockout #speaker #соларенпанел #соларнаенергия #миланстера #milandimov

Какво “животно” е Nomad-a?

Виждали ли сте Nomad на живо?! През нашите ръце всекидневно минават Nomad-и! В зависимост от предпочитанията понякога са в класически черен цвят, понякога са маскирани в камуфлаж. Хората предпочитат различни Nomad-и според нуждите им – 3.5 watta, 7 watta, 13 watta или 20 watta, а съвсем скоро с мощност 100 watta. Това са нашите Nomad-и и ние грижливо и с респект ги поддържаме винаги в наличност.

А не, извинявайте, ако сме Ви заблудили по някакъв начин. Ние не говорим за онези племена или етнически групи, които можете да видите, ако планирате авантюристично пътуване до Предна Азия, Северна Африка или по места, където хората живеят доста по натурален живот.

Ставаше въпрос за един от нашите фаворити – портативния соларен панел на компанията Goal Zero, който се явява първи приятел на Слънцето и работи съвместно с него на безсрочен договор. Признаваме си, че преди да заредим един кашон Nomad-и при първата ни заявка, никога не ги бяхме виждали на живо, а само на снимка.

Какво “животно” е Nomad-a?

12017537_449558655228379_3104282025365411711_o

Goal Zero наричат техните портативни соларни панели Nomad, защото фактически могат да бъдат пренесени навсякъде, с идеята дори в движение, да могат хората да захранят директно от слънчевата енергия различен тип техника – любителска (смартфон, iPad, GoPro, челник, таблет, kindle и други USB устройства) или професионална (камера, лаптоп, GPS и др.) в зависимост от тяхната мощност.

Забележка: С портативните соларни панели Nomad не можете да заредите хладилник, печка, котлон или пропилени години и мечти.

Дизайнът и материалите на изработка на соларните панели са замислени гениално – ултралеки (пример е Nomad 7, който тежи само 460 грама, което е по-малко от 1 килограм домати), за да могат да бъдат част от вас във всяко едно пътешествие и да не натежават. В затворено положение соларният панел е с размер на тетрадка или блокче за рисуване.

Nomad-ът може да се похвали с висока устойчивост на атмосферни влияния, преминал през всякакви тестове от минусови градуси на Антарктида до адската жега на Тамбукту.

Панелите са с монокристална подложка, което ефективно преобразува светлинната енергия в електрическа. И не вреди на Природата по никакъв начин, напротив, възползвате се от нейната щедрост по интелигентен и хуманен начин. Потвърдено от Goal Zero, от нас и от други щастливци притежатели на Nomad-и, това са единствените продукти на пазара, които имат регулирано изходящо напрежение и предпазват батерията на вашето устройство от презареждане и изтощаване.

Още помним, а и никога няма да забравим Олег (вече наш приятел и горд притежател на няколко Nomad-а, различни по мощност) и въпроса, който ни зададе при първата ни среща:

“Ако взема този Nomad и отида на палатка и ги оставя закачен върху нея, ако завали дъжд, после изгрее силно Слънце, а накрая палатката се подпали, соларния панел ще оцелее ли?!”

Следва продължение / to be continued / продолжение следует…

Да тръгнеш от нулата към Goal Zero и алтернативния начин на живот.

Всяко начало започва от нулата – нека ви разкажем за нашето начало.

И така, дойде времето, в което беше нужно да потърсим нова посока и направление за творческо развитие. Знаехме, че имаме нужда от презареждане на идеите, от вдъхновение, от нов продукт или бранд, който да промени монотонното ни ежедневие. Имахме нужда от динамика и допълнителна енергия, която да напълни разредените ни батерии.

И започнахме да търсим. Обаче какво?! Нали сме “техничари”, естествено се насочихме към иновативни технологии, за да не бягаме от нашето ДНК.

Така не след дълго и неслучайно попаднахме на статии, свързани със зелена енергия и екологични решения, които тайничко ни вълнуваха във времето назад. Нещата понякога са много прости и не е нужно да ги усложняваме – просто трябва да погледнем нагоре и ще видим Слънцето. Соларна енергия.

Ето така открихме компанията Goal Zero, която работи съвместно със слънцето и неговата неизчерпваща и свободна енергия.

Кои са те и каква е тяхната мисия – американската компания Goal Zero поставя пред себе си огромното предизвикателство и основна цел на развитие: да създадат интелигентни продукти, които да променят живота на хората, като премахнат ограниченията пред устремения съвременен човек. Идеята се свежда до продукти с компактен дизайн, черпещи енергия от неограничените природни ресурси, а именно Слънцето.

11407168_408663529317892_5912961698978778157_n

Кои сме ние и каква е нашата мисия – ние сме банда младежи с много мечти. Някой от тях се сбъднаха, други предстоят, а новите – работим върху осъществяването им. Щастливи сме, че вече ни познават по улиците като Goal Zero Bulgaria, а от скоро вече ни поздравяват на галено с “7watta”. Когато излизаме на разходка в раницата си обикновено носим соларен панел, външна батерия и музикална колонка. Радваме се, когато ги споделяме с приятели.

Ние сме реални хора, а не само онлайн магазин и бихме се радвали, ако можем да предложим най-доброто за Вас – независимост и енергия навсякъде и при всякакви обстоятелства.

SNOW AND WORDS

The minibus swung left around, a full 180, on Vuelta 20-something on the road to Farellones, Chile. Now for sure, I am going to puke, I thought. A 40-something, slightly balding Brazilian dude, who had stashed his backpack in the seat in front of me, motioned to his stomach, swirled his head, and remarked sarcastically in Portuguese that I must be hung-over.

I wanted to shake my head, ‘No,’ because, truthfully, I don’t even drink. But moving my head in any direction was only going to exacerbate the meteorite rise of my just-barely-controlled nausea. I awkwardly pushed the window open to get fresh air, and accidentally forced the glass out of alignment, perhaps permanently.

The biggest storm in five years had dumped an untold, storybook number of centimeters all over the mountains outside Santiago. Instagram exploded with powdery photo of skiers dropping into couloirs all over the Andes. I arrived just as after the storm had abated. I nursed my jetlag and got on an early morning bus to Farellones.

I probably shouldn’t have, but I headed to a boardercross training camp at Nevados de Chillan the following morning, then onto Corralco for the South American Cup. I had deadlines to meet for TetonGravity.com. I had photo shoots to figure out. Thigh-to-waist-deep pow in August, though, cannot not be rescheduled.

All the cliche descriptions of great powder days applied. That floating surfy feeling. Wind lip slashes. Face shots. Straight lining. One-run friends. Brief bathroom breaks only. The reluctant goggle de-fogging. The even more reluctant stop for food. The fumbling technique as the clock nears 3pm. Back to Santiago to write. Up early to pack and catch a six-hour bus ride to Las Trancas.

Fifty percent of my life is spent on a snowboard. The other fifty percent is spent on a computer documenting what I just did (or what others are doing) on a snowboard. Successful days look like this one, minus the nausea. A great day on snow, followed by a great evening at the office.

It is, in many ways, the least conventional, least stable career path one could choose. For example, after I arrive in Las Trancas, I’m officially at training camp at with my team. My coach is running drills on snow from 9am till 4pm. Then we shower, watch footage, eat, and the second half of my day begins–the content creation part. In Chile, a place where Internet is not widely available and the bandwidth is stuck in the 1990s, I write on buses, in coffee shops, in hotel lobbies, on restaurant patios, in the back of pizza bars. I write either until I am done, or until I am making enough mistakes that I can’t justify continuing. Typically I walk home blurry-eyed from writing around 11pm and immediately go to sleep.

I didn’t set out to do this. I set out to compete in boardercross and big mountain contests. To be able to train, improve, and win. I kept my writing career almost completely separate from my snowboarding career. Then about 18 months before setting foot in Chile, I broke my back at a race in Colorado. I didn’t have the means to support myself with athletic endeavors. I couldn’t physically sit at a desk either. So I wrote my way back to financial security with a telecommuting copywriting job. Then, sort of out of the blue, the managing editor at TGR asked me to be their Snowboard Editor At-Large.

As I recovered, the chance for me to return to snowboarding grew. So did my writing opportunities. It was a blessing in disguise. I was insanely grateful I had gone to college, and benefited from skill development outside of snowboarding. But truly I wanted nothing more than to have a standout season.

After almost a week training at Nevados de Chillan, we headed to Corralco in southcentral Chile for the South America Cup. Strangely, despite spending almost a year in the gym, and a full season on snow, I stood on the course and didn’t really care about competing.

On the day of course inspection, I told my coach I didn’t want to race any more. I wanted to be riding big lines in the backcountry instead. I had spent most of the previous winter splitboarding because it strengthened my back and core muscles. Once exploration becomes your go-to path, the structure of a competitive training environment grates on you. I had stepped through the rabbit hole without even realizing it, and now I can’t go back.

 

Да покориш Килиманджаро – желанието на едно 12-годишно дете

It was still dark, and would be for hours, when Lilliana Libecki crawled from her tent. She and her father, Mike Libecki, were five days into their push to summit the highest free-standing mountain in the world, Kilimanjaro. Preparations were made and they started the final leg of their ascent. After hours of hiking, the faint glow from the horizon painted the mountain side and they were greeted by an unforgettable sunrise. As they reached the summit emotions ran high and Mike and Lilliana embraced.

This summit signified more than just a father-daughter adventure. At 12 years old, Lilliana had already been to six of the world’s continents. This summit celebrated the seventh. With a passion for exploration and humanitarian work that was instilled in her by her parents, Lilliana has now visited 16 countries and experienced their landscapes, people and cultures.

“This whole thing was her idea. She planted the seed for this entire trip,” commented Mike Libecki. “Africa was her seventh continent, the last one she had to tick off the list, and she wanted to do Kilimanjaro.”

The summit wasn’t the only objective of the trip, Lilliana wanted to do something to give back. While planning the expedition the Libeckis ended up at the offices of World Wide Trekking (WWT). This adventure based company was also closely tied to Human Outreach Project (HOP), a humanitarian effort that endeavored to help the areas in which Worldwide Trekking would visit. Dean Cardinale, WWT and HOP founder, not only provided the logistics for the climb, but also happens to own an orphanage called the Kilimanjaro Kids Community (KKC) near the base of the mountain.

After learning that the orphanage was in need of power and lights, a plan to install solar systems was added to the itinerary. Dell computers also joined in and sent multiple computers to help the children acquire more technical skills and education.

After the climb, six select Goal Zero and NRG employees met the expedition team as they descended from Kilimanjaro. These two teams joined forces to provide over 1KW of solar power to the 13 beautiful children that call the KKC home and their caretakers. Over three days they brought sustainable power and light to each and every building on the KKC premises, along with a local church and a public school.

“The Kilimanjaro Kid’s Community had very few lights on an unreliable utility system. What it did have was an incredible sense of love, care, and beauty,” said Goal Zero Employee David Rosner. “The family atmosphere within the premises makes anyone feel at home. The stark contrast from dark to light is evident. The children can study into the night, safely navigate to the bathroom in the dark, and know that their property is safe. The music heard from the kitchen to the corral bring smiles to the workers, and the power for their newly donated computers brings the knowledge of the world to this little village in the middle of nowhere.”

When all was said and done, the team left the smiling children behind. Lilliana’s dreams of helping were fulfilled.

“I hope while traveling I can give back to the planet and people in some way to better the quality of life,” said Lilliana.