Усетиш ли липсата на Въздух, значи си близо до върха – за алпинизма с Дойчин Боянов ( 1-ва част )

Усетиш ли липсата на Въздух, значи си близо до върха – за алпинизма с Дойчин Боянов ( 1-ва част )

Снимка от личен архив Д.Боянов – главно планинско било на планината Тангра, остров Ливинстън, с гледка на заден план континента

” Знаеш я тази жена с име Планина.

Да, всички се прехласват по нейната хубост. Тя успява да омагьосва отблизо и далече. Божествено красива, но с твърд характер. Не се пречупва ни пред буря, ни пред ураган, не се плаши от жега и все седи там наперена и стройна, все едно те чака за любовна среща. Понякога е светица, друг път пък жестока. Достигнеш ли до върха й, ще останеш без въздух, но ще видиш с нея света отвисоко. Помни, не се възгордявай, че си я покорил … Планина е свободна”

Здравей, Дойчин ! Хванах те с Квинтесенция и с елемент Въздух  🙂 Как си, какво правиш в момента, как минава деня ти? 

Здравей! Тъкмо се прибирам от Рила, където бях на лагер със студентите. Благодаря за поканата и вниманието! Схващам идеята въздух, вода, земя и огън, но ме забавлява моята роля да започна с въздуха, понеже от всичките в алпинизма най-много ми е липсвал именно той.

Истина ли е, че преди време си се влюбил в твоята съседка, планината Витоша и тя е била отправна точка по пътя ти нагоре към още по-високи планини? Щастлив ли се чувстваш от така стеклите се отношения между теб и нея? 

Витоша ме е съпътствала в целият ми живот. Считам, че любовта към природата и приключението дължа на нея. Но влюбването стана по-късно. Отначало я използвах за игри, после за тренировки и чак сега истински й се наслаждавам и ми липсва. В този ход на събитията Тя ми е дала всичко и мечтите и силата и любовта. Тя е тази, която е формирала у мен зависимостта да търся кривата в хоризонта и да тръгвам с цялото си любопитство към него.

Доколкото разбрах, ти си преминал през специализиран курс на обучение, преди да вдигнеш нивото на катерене и надморските височини. Завършил си също така НСА, което си е висока летва. Това на мен ми говори, че си се отдал на твоята професия, която въобще не е типична и си проявил абсолютна сериозност и целенасоченост. Смяташ ли, че има суета в днешно време в алпинизма и това ли е причината да има все повече инциденти по пътя към върховете според теб?

Суетата е едно от качествата на алпинистите. Така именно избират и своите цели в алпинизма. Всички алпинисти, които познавам приличат на върховете, които са качвали! Наблюдавам днес много хора, които искат тази хубост, но без да поемат рисковете и ако може това да се случи веднага, че дори надуват балона с претенции за рекорди. Това на мен не ми пречи, но не считам, че се занимаваме с една и съща дейност. Няма и да заприличат на върховете, които си купуват, защото алпинизма предполага способност да се решават проблеми, а това зависи от личният опит. Всички наблюдаваме огромни опашки от хора към върхове като К2 и Еверест, но почти никой от тях не е способен да продължи и два метра след края на фиксираното от водачите въже. В този ред на нещата логично изниква въпроса: На кой му е дотрябвал такъв алпинист? Считам, че и тук към олицетворението на човека стоящ на върха, паразитно се закача образа на нещо, което експлоатира идеала и съсипва образа. С инцидентите нещата стоят по различен начин. Аз откривам два важни нюанса, които са с различен произход. От една страна тези, които се изправят пред нерешени проблеми, въпреки всестранната си подготовка, винаги ще бъдат изложени на рискове, които произтичат от неизвестността, пред която са се изправили. Но това са и хората, на които дължим отместения хоризонт, защото дори и често със злата си участ, която са имали, ние добиваме опита и познанието и така сме вече по-успешни. Другият случай е свързан с големият брой практикуващи, който по пътя на елементарната аритметика води и до по-голям брой инциденти. Ако към това се добави и липсата на необходимият опит, то вече говорим за надежда единствено в късмета.

За мен всяка планина е живо същество със собствен характер и преди време, когато посещавах всекидневно Витоша на закуска, за да спортувам, я оприличавах на гостоприемна девойка с благ характер. Точно в противоположния смисъл коя е най-страшната планина с която ти си се срещал и има ли причина да е така? 

Хората винаги имаме за отправна точка себе си, що се отнася за околния свят. Възприемаме нещата според нашите възможности и имаме способността да им придаваме образ чрез, който да общуваме с тях. Никога не съм се срещал с грозна планина. Всичките са съвършени и това е основната причина да се стремим към тях. По този начин ни променят личните мащаби, защото са огромни, по този начин ни въздействат естетически, защото са красиви, по този начин ни правят силни, защото са трудни. Всичко това имаме от тях! Най-страшната планина до този момент за мен бе Нанга Парбат. Това е един гигантски планински масив Хималаите, натоварен с много човешки съдби. Наречена е „Планината убиец“ и е вероятно от най-трудните върхове за изкачване не само поради сложният си релеф, но и именно поради многото трагедии, които са се случили по нейните склонове. Всичко това ми е въздействало по чудовищен начин, като повиши предизвикателството от изкачването в пъти повече. Това е и изкачването, което ми е доставило най-голямо удовлетворение.

Снимка от личен архив на Д.Боянов – премиерно изкачване на връх “Левски” в Каракорум, Пакистан

Скъпи Читателю, поеми си Въздух !

Следва продължение ….

Нина Седемватова

May the power be always with us

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *