Вода с Ина Димитрова и изкуството да се гмуркаш дълбоко

“Гладният сънува хляб, а жадният вода”

Водни балончета и триизмерна тишина е картината, която изплува в съзнанието ми, когато си представя, че се гмуркам надълбоко и кожата ми настръхва. По природа съм човек, който жадува да живее повече приключенската, отколкото в нормална и удобна рутина и затова винаги търся за себе си нещо, което да запали вътрешния ми огън и да ме развълнува, най-вече в периодите в които преживявам житейско оцеляване от някой друг отлив на живота, който ме е споходил ненадейно. Наясно съм, че живота е треньор, който понякога е снизходителен и добър, а друг път жесток, затова и съм си разбрала моята  формула за справяне с такива ситуации – спорт и непрестанно движение. 

В новия ми творчески проект “Квинтесенция”, драги ми Читалелю, ще те срещна с четири вдъхновяващи личности, които в пряк и преносен смисъл ще влязат в кожата на четирите природни елемента вода, въздух, земя и огън. За тях спортната дисциплина и непрестанното движение са ежедневие и начин на живот, работа и професия и вярвам, че това изключително много е шлифовало личността им и силния им дух. 

Драги ми Читателю, пожелавам ти интересно потапяне в Квинтесенция ! 

Старт и потъваме на дълбоко … H20

Ина Димитрова е специализиран инструктор по скуба дайвинг и втората жена, дръзнала да опознае водите на Червено море до 201 метра дълбочина, с което постига важен и запомнящ се рекорд. Ина е и член на екипа, сътворили “ Плаващите кейове” на великия и незабравим Кристо. Още един красив успех в личната й житейската книга. 

Здравей, Ина ! Благодаря ти, че се отзова да се включиш в моя проект и да влезеш във формулата на “Квинтесенция” именно през водната стихия, която абсолютно ти приляга. Ще те върна малко назад във времето и в годината 2015 в която постигаш своя рекорд в открити води. Вярваше ли, че това ще се случи и как изглежда пространството дълбочина в този радиус надолу? 

Като цяло аз съм личност, която рядко предприема да прави неща в които не вярва, особено инициирани от мен. Истината е, че тук повярва в мен Росен, който слезе с мен почти до същата дълбочина за да ме заснеме с видео, но възникна технически проблем с неговата екипировка и трябваше да се върне нагоре. Никак не изглежда защото е пълен мрак, освен там, където свети пoдвоната лампа.

Скуба дайвинга определено има много приключенски характер. А има ли критерии по които човек може да прецени дали този спорт е подходящ за него/нея? 

Всички казват, че гмуркането е подходящо за хора от 7 до 70 годишна възраст, а аз добавям, че стига да сте в добра физическа форма и не страдате от диабет, епилепсия или някакви пороци на сърцето, всеки би могъл да премине обучение, а ние ще се погрижим и за емоционалната и менталната ви форма. Обучавала съм и хора в инвалидни колички, както и такива, за които съм създавала индивидуализирана система за превъзмогване на страхове и фобии от вода, дълбочина, риби и прочие. 

Начина ти на живот явно показва, че ти плуваш в свои води. Зная за теб, че обичаш да пътуваш на далечни дестинации, където също така има много вода. Основала си и своето училище “ Diving Bg” и с твоя екип се движите през сезоните динамично с курсове за гмуркане във водите край Созопол и остров Св. Иван, а зимния сезон водолазния курс оперира в столицата, където правите пробни гмуркания в басейн. Смяташ ли, че професията ти на учител е благодарна?

Аз го правя да изглежда, че го правя с лекота и удоволствие, което си давам сметка, че отстрани изглежда много завидно бохемско, но мога да уверя, че 90% от хората нямат волята и силата да работят това, което истински обичат, да го правят по начина, по който те го виждат и разбират и да имат капацитета да си платят затова, защото всичко си има цена на този свят. Така че въпросът е по-скоро философски и предпочитам да говоря за някаква регулация на труда и лоялна конкуренция, която да не разрушава пазара за нас хората със свободни професии и прочие неща. Обичам да се фокусирам върху това, което моето призвание на преподавател ми е донесло – това удовлетворение от радостта на хората, когато надделеят себе си, страховете си и физическите, полови, социални и възрастови ограничения. Няма заплата на света, която да ми плати това ! И който ме познава, го знае. 

Преди да станеш очарователна морска русалка, какъв беше живота ти?

Беше живот на октопод в затворен буркан 🙂 Опитвах да жонглирам на сто места между висшето ми образование по архитектура във Франция, спорта, работата, безсъние и оцеляване на чуждестранен студент. Не се оплаквам, но с радост забравих за живота преди гмуркането, което ми донесе всичко в едно – радост от живота, призвание и професия. Както казват японците – намерих своя Икигай. Съветвам те да прочетеш книгата “Икигай” , което е пресечната точка на онова, в което си добър, от което хората имат нужда и светът е готов да ти плаща за него. Ако го няма налично едно от тези трите, то тогава е всичко друго, но не и Икигай.

Следва продължение …